Мисията на Леге и Позитано за Освобождението на България

Заслуга за нашето Освобождение имат мнозина позабравени герои, чиито имена присъстват в учебниците по история или пък в тяхна чест са назовани улици, по които вървим всеки ден. Нека си припомним имената на двамата дипломати Леге и Позитано.

Голямата професионална мисия на всеки консул по света е да защитава
интересите на собствения си народ. Знак, че е дошло преломно време, е
готовността на тези дипломати да припознаят като свой народа, на който
са гости по служба.

Разговор между Льо Ге и Позитано от филма "Пътя към София":
Леандър Льо Ге: - Тук вече няма какво да правя, още днес ще изпратя
телеграма за оставката ми. Позитано: - Няма да го направиш Леандър!
Именно сега не бива да го правиш. Продължава унищожаването на един
народ, и то къде - в Европа. Има ли свидетели? Има! Целия свят.
Позитано: - На нито едно правителство не е позволено да бъде убиец, както това не е позволено и на отделния човек. И ако едно такова
правителство съдейства на зверства и убийства, на него трябва да се
гледа като на звяр! Никаква оставка Леандър! Никаква!

Доцент Митев: - И Леандър Льо Ге е човекът, които дава непрекъсната и
точна информация с конкретни примери за тези грабежи и насилие, и за
съдбата на затворниците, които минават през София.

Сред тези затворници били и Ботевите четници. Но Льо ге не спира до
там, той брани София и българите с всички средства.

Доцент Митев: - Става дума за ролята на Леге за избягването на масови пожари, които се разпространяват при безчинствата на башибозуците и турските войници след Априлското въстание.

София е спасена от огнен ад до голяма степен благодарение на Леге. Но
той има и други заслуги - активен посредник е между български патриоти
и Париж... Накрая идва времето и на Руско-турската война. Когато генерал Гурко настъпва, Осман Нури Паша решава да запали София.

Доцент Митев: - До толкова, доколкото в София са се намирали много големи складове с боеприпаси, медикаменти и хранителни продукти, които той не е искал да остави в ръцете на руската армия, и замисля цялостното
разрушаване на града, унищожаването на всички сгради.

Тук се проявява човечността и героизма на Позитано, Льо Ге го подкрепя.

От "Пътя към София" - Осман Нури Паша, чете писмо от Позитано: "В знак на протест на вашето нечовешко намерение да запалите София заявяваме, че ще останем в града заедно със семействата си и целия персонал, и
санитарните мисии, които и до ден днешен лекуваха вашите ранени".

София е спасена от огъня. Скоро идва и свободата. Без никакви спорове
още през 1878 улиците, на който живеели Позитано и Льо Ге, са кръстени
на двамата дипломати и българи по сърце.