Репортерски поглед: Има ли решение проблемът с неграмотните български ученици?

Признание

Меглена Кунева - министър на образованието и науката в оставка: 37,9 % от младежите в България са функционално неграмотни по природоматематически науки. По четене и математика този процент е още по-голям.

Международното изследване PISA за пореден път удари звучен шамар на българското образование. Около 40 % от деветокласниците у нас не могат да осмислят информацията и да решават практически проблеми. Така страната ни е чак на 45-то място сред 72 държави в представянето си по природни науки, които са акцент на изследването. Начело в класациите са страни като Сингапур и Япония.~

Диагноза

Резултати по природни науки от PISA 2015г.:

1.Сингапур 556 точки

2. Япония 538 точки

3. Естония 534 точки

......

45. България 446 точки

Лечение

Диян Стаматов, зам.-министър на образованието и науката в оставка: Трябва да погледнем към драстична промяна на нашите учебни програми и планове - промяна, която е свързана с олекотяване на учебното съдържание.

На фона на високата неграмотност, учениците имат и високи изисквания. Виждат пътя си така: елитна езикова гимназия и високоплатена работа - със стартова заплата поне от 1000 лева.

Професионалните гимназии не са привлекателни, не са престижни за тях. А бизнесът страда.

Магдалена Станулова - главен експерт в Дирекция "Професионално образование и обучение'' в МОН: Децата в България намаляват. Децата в професионалното образование през последната година са по-малко с 6 200 деца. Толкова деца горе-долу напускат и страната.

Мирослав Николов - ученик в 10 клас в Софийска гимназия по хлебни и сладкарски технологии: Професиите са много важни и като цяло. В днешно време се губят хора като нас.

Мариана Кукушева - председател на УС на Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите: Няма кадри, които да имат ангажимента, получили своето професионално образование в държавни училища да имат времевия ангажимент да работят в бранша.

А кога бизнесът среща образованието - когато заговорят на един език. Засега така и не успяват да намерят най-точните думи.

Джина Бонева - преподавател по теория на професията в Професионална гимназия по текстил и моден дизайн: Започваме да разглеждаме изработване на мъжки панталон с класически джоб тип италиански.

Тези единайсетокласници виждат перспектива в модния дизайн.

Гергана Николова - 11 клас в Професионална гимназия по текстил и моден дизайн: В модния дизайн наистина има хляб в тази професия. Определено в днешно време модата е нещо много важно.

На всяка улица има модна къща, така че определено има развитие.

Директорката на гимназията признава, че трудно осъществява връзка с работодатели.

Татяна Стоянова - директор на Професионална гимназия по текстил и моден дизайн в София: Трудно намират реализация в страната тези професии. Единственото, което могат да реализират, е ако си направят собствена фирма. Няма кой обаче да ги приеме, да ги вземе на сериозно - както се казва.

Ниското заплащане принуждава току що завършилите ученици да потърсят реализация навън - най-често във Франция и Великобритания. Затова в Гимназията по текстил започнали обучение по нови за училището професии.

Татяна Стоянова - директор на Професионална гимназия по текстил и моден дизайн в София: Това е интериорен дизайн. Тя е търсена професия.

Бизнесът иска уменията по една професия да се обогатяват непрекъснато. Търси и конкретни специалисти.

Емилияна Димитрова - председател на Националната агенция за професионално образование и обучение: Бизнесът иска да върви напред, но образованието е малко по-консервативно. Има нужда от професии, които са средно технически и работнически. Много често се говори за професиите асансьорен техник, много често се говори за професиите заварчици.

И на този фон 40 % от работодателите, които са готови да разкриват работни места, се нуждаят от хора именно с професионално образование, сочат изследвания.

Светлана Генова - старши учител по практическо обучение в Софийска гимназия по хлебни и сладкарски технологии: Натискаме силно. Разточваме. Хайде сега опитай ти.

Софийската гимназия по хлебни и сладкарски технологии в София има славно минало и несигурно бъдеще.

Светлана Генова - старши учител по практическо обучение в Софийска гимназия по хлебни и сладкарски технологии: Ние изпитваме глад за ученици. Едвам успяваме да съберем за две паралелки. Преди 5-6 години ние имахме към 900 ученика. Сега в момента са 250-270 човека.

Малък е процентът, които започват работа.

Професии без перспектива - така възприемат младите обучението на занаят в училище. Тези, които все пак избират професионалните гимназии рядко се реализират по специалността си.

Мариана Кукушева - председател на УС на Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите: В Европа и не само в Европа, в Америка, в Канада - всички държавни възпитаници всъщност декларират и имат ангажимента, законодателно изписан да имат три години реализация по специалността в съответния бранш. Оттам се появява конкурентноспособността в предлаганите оферти от страна на бизнеса.

Магдалена Станулова - главен експерт в Дирекция "Професионално образование и обучение'' в МОН: Това, че работодателите имат желание нашите ученици да останат при тях, би могло да стане по пътищата на взаимни договорености, а не по пътищата на налагане, на насилствено създаване на договори за неустойки или нещо друго.

Гладът за кадри дори води до екзотичната идея за внос на работна ръка от държави извън ЕС. А от бизнеса уверяват - заплащането е добро - средно по 840 лева на месец. В момента професионалните училища разчитат на партньорски фирми, които да вземат учениците на стаж. Мирослав не се плаши от статистиката. Има сериозни планове.

Мирослав Николов - ученик в 10 клас в Софийска гимназия по хлебни и сладкарски технологии: Ако успея след време да започна собствен бизнес, ще бъде доста добре за мен. Мисля си, че ще бъде доста трудно, защото конкуренцията определено е голяма, но стига да имаш желание защо да не стане.