Едрите плаващи отпадъци на повърхността са само част от пластмасовото нашествие по долното течение на река Дунав. Пластмасата се крие в храсти и корени, раздробява се, утаява се и продължава да се движи по дъното на речното корито. Откъде всъщност идва тя и кои са най-големите замърсители?
Журналистите от БНТ Милен Атанасов и Биляна Бонева и колегите им от румънската обществена телевизия TVR Алина Саланти и Ана-Мария Станку тръгват на лов за пластмаса по Дунав. Втората част от разследването им ги отвежда в природен парк "Персина", на борда на изследователския кораб "Рексдан", по плажовете в Румъния и близо до пристанището в Русе.
ПУКОТЪТ НА ЗАМЪРСЯВАНЕТО
Пролетта изпълва въздуха на защитената местност "Кайкуша" с пърхане, жужене, птичи песни, шумолене на треви. Странно пропукване разваля ефекта от тази природна идилия. Зловещият звук идва от чували с пластмасови бутилки, събрани от доброволци при последната акция по почистване на мочурливата местност на 5 километра югозападно от крайдунавския град Белене. Същият звук се разнася и от тръстиките наблизо. В основата на стъблата им са струпани още захвърлени пластмасови шишета, които се разширяват, свиват и пропукват под слънчевите лъчи.
Снимка: Пластмасов отпадък на плажа в гр. Белене срещу остров Магарец.
"Кайкуша" е влажна зона, която напомня за някогашните заливни низини край Дунав. Намира се на 5 км югоизточно от град Белене и е част от внушителния природен парк "Персина" - едно от най-дивите места по долното течение на реката, дом на 1100 животински вида. Напълно разбираме защо преди 25 години екологът Стоян Михов е избрал да заживее в Белене. Опазването и възстановяването на крайдунавските влажни зони се е превърнало в негова житейска мисия. През последните няколко години Стоян и служители на природния парк проучват и размножаването на дунавската скумрия. Рибите навлизат от Черно море, за да хвърлят хайвера си по долното течение на Дунав. Търсенето на хайвера им е равносилно на търсене на капка вода навътре в реката, разказва Стоян.
Стоян Михов, еколог: "Техните яйца са много леки. Те плуват във водата и са абсолютно прозрачни. Рибката, която се формира вътре в яйцето, е прозрачна. Очите ѝ са прозрачни. Всичко е прозрачно. Това е особеност, за да се защити от хищници. Ние използваме планктонни, ихтиопланктонни мрежи, доста фини, с които улавяме тези яйца и ги преброяваме. Въпреки че мрежата е с малък диаметър, ние хващаме в нея най-разнообразни естествени и неестествени материали. За съжаление, през последните години все по-често вътре в мрежата, заедно с яйцата, попадат и много частици пластмаса и всякакви други замърсяващи резултати от човешката дейност. И понякога нямаме яйца, но имаме повече пластмаси вътре в пробата."
Снимка: В търсене на хайвер от дунавска скумрия край Беленския архипелаг.
Изгубили сме представа за времето, докато наблюдаваме чаплите и кормораните от борда на изследователската лодка, с която Стоян и експертът по биоразнообразие Веселин Коев изследват речната зона край остров Магарец - част от местния дунавски архипелаг. Губим и представа за мащаби, докато думите на еколога ни потапят в микроскопичния свят на голямото пластмасово нашествие.
Стоян Михов, еколог: "Можем да видим тубата, която плува на повърхността, но тези парченца, които са във водата, близо до дъното, се забелязват трудно. Много често дори живите организми раздробяват пластмасата чисто механично, когато тя премине през стомаха на рибата. Едно парченце от 5 мм ще стане на 1 мм. След това ще бъде поето от рачетата, които живеят на дъното. Те ще го раздробят още на повече, опитвайки се да извлекат някаква храна от него, защото пластмасата обрасва с водорасли. Ракът не може да разбере, че това е пластмаса, обрасла с водорасли и се опитва да ги изяде, като я надробява допълнително. И всичко това идва в реката. На нас ще ни се стори, че водата е прозрачна, но тя всъщност носи със себе си много от пластмасата, която някога е била изхвърлена на някоя поляна или в някое дере."
Снимка: Изглед към част от Беленския архипелаг в река Дунав.
Това е само един от многобройните замърсяващи сценарии, в които пропукващата едра пластмаса от крайбрежните зони на Дунав се превръща в поток от микрочастици по долното течение на реката. Нова информация за тези частици добавят и румънските учени от "Рексдан" - най-големият и най-модерен кораб за комплексен мониторинг на река Дунав.
НА БОРДА НА ПЛАВАЩАТА ЛАБОРАТОРИЯ
Журналистът от TVR Алина Саланти е допусната до борда на "Рексдан" в момент, когато учените "залавят" пластмасови частици под повърхността, близо до румънския град Галац. Мрежата на уреда за вземане на проби от водата е много по-ситна от тази за улавяне на хайвер през размножителния период на рибите. Тя задържа всички частици с размер над 50 микрона. След събиране и обработване на пробите в лабораторни условия, отделените пластмасови частици образуват шарен калейдоскоп върху белия филтър. Трудно е да се установи точно колко, но със сигурност големи количества от тази микропластмаса се натрупват в Дунавската делта – район с уникална природа и биоразнообразие.
Снимка: Изследователският кораб "Рексдан" край румънския град Галац.
"Делтата на Дунав е част от световното наследство на ЮНЕСКО. Говорим за изключително богато биоразнообразие, а микропластмасата оказва сериозно влияние върху водните организми, животните и птиците. Има изследвания, които доказват наличие на микропластмаса дори при птиците", обяснява Мадалина Кълмук, изследовател от Факултета по науки и околна среда в университета "Долни Дунав".
Във всички проби от вода и седименти, взети на борда на "Рексдан", учените откриват микропластмаси. Но в естествената среда тези пластмаси не се срещат в чист вид, напомня професор Лучиан Георгеску, който е координатор на изследователския комплекс "Рексдан".
Снимка: Изследване на дунавското течение край Галац за микропластмасови частици.
проф. д-р Лучиан Пуиу Георгеску, университет „Долни Дунав“: "Когато една микропластмасова частица попадне в организма, тя не влиза сама. Заедно с нея навлизат и веществата, полепнали по повърхността ѝ — тежки метали, остатъци от лекарства, пестициди, както и патогени, вируси и бактерии."
Малка полимерна бомба със закъснител. Ето в какво се превръщат раздробените пластмасови частици. Те стават носители на биологично и химическо съдържание, готови да се задействат и да предизвикат всевъзможни реакции при допир, прилепване или навлизане в живите организми. Всичко това се случва, докато се страхуваме, че някой ще ни имплантира чипове, за да промени навиците, възприятията или ДНК-то ни...
Снимка: Ето как изглеждат пластмасовите частици от речния поток по долното течение на р. Дунав.
Вече не смятаме, че определението "пластмасова супа" е пресилено, когато говорим за тоновете макро и микропластмаса по долното течение на Дунав. Едва ли обаче България и Румъния носят цялата отговорност за това замърсяване. Всъщност професор Георгеску е наясно какъв дял от него е предизвикан от двете държави.
Професор д-р Лучиан Пуиу Георгеску, Университет „Долни Дунав“: "Дунавският басейн обхваща около 33% от територията на Европейския съюз. Нашият изследователски кораб стига до Виена и извършва анализи по цялото течение на реката. Данните показват, че Румъния и България имат принос под 15% към замърсяването с микропластмаса. Останалите 85% идват от участъците нагоре по течението, преди Железни врата. Само че плаващата пластмаса се промъква през гигантския хидровъзел между Сърбия и Румъния, намира път покрай българския и румънския бряг, изпълва делтата на Дунав и неизменно стига до Черно море. "
ХАЙДЕ НА МОРЕ - С ПРИВКУС НА СОЛ И ПЛАСТМАСА
"Ако дойдеш на море и не хапнеш порция хамсия, сякаш ваканцията не е истинска. Но наскоро установихме наличие на микропластмаса в храносмилателния тракт на някои риби, традиционно консумирани в Румъния, България и Турция", споделя Елена Стойка, старши научен изследовател от Института за морски изследвания и развитие "Григоре Антипа".
Снимка: Пластмасови отпадъци край канало Дунав-Черно море край град Констанца.
Румънската журналистка от град Констанца Ана Мария Станку се среща с учени от института, за да се запознае с резултатите и изводите от последните им изследвания, свързани с нашествието на микропластмасата в крайбрежната зона. В разказа на Ана Мария и учените сякаш има от всичко: гастрономия, хищни и не толкова хищни организми, консуматори, текстил, пране, отпадни води, пречиствателни станции и замърсена морска среда.
Елена Стойка, старши научен изследовател от Института за морски изследвания и развитие "Григоре Антипа": "Освен хамсия, в Румъния все повече се консумират миди и рапани. Изследвахме и двата вида. Рапаните са хищници и се хранят с миди, затова искахме да разберем дали при тях концентрацията на микропластмаса не е още по-висока".
Снимка: Изследване на миди в лаборатория на инситута "Григоре Антипа" в гр. Констанца.
В мидите от пристанищната зона на Констанца учените откриват средно по 40 микропластмасови частици във всеки от изследваните екземпляри. За този притеснителен резултат има логично обяснение. Пристанищата са затворени пространства, в които микропластмасата се натрупва по-лесно. Данните на румънските учени за вида и формата на пластмасовите частици в организмите са сходни с тези на българските им колеги. Те сочат към миниатюрните нишки.
Елена Стойка, старши научен изследовател от Института за морски изследвания и развитие "Григоре Антипа": "Микровлакната са една от най-разпространените форми на микропластмаса в световния океан и в Черно море. Основният им източник е човешката дейност. Те се отделят при прането на синтетични дрехи. Тези пластмасови текстилни влакна попадат в канализацията, а пречиствателните станции все още не разполагат с достатъчно ефективни технологии, за да ги задържат. Така микрофибрите достигат до морската среда."
Снимка: Повечето микропластмаса в миди и риби, изследвани в Института "Григоре Антипа", е във вид на влакна.
Вече са натрупани огромни количества микропластмаса в Черно море, докато замърсяването на повърхността му е два пъти по-високо от това в Средиземно море, категорични са учените от института "Григоре Антипа". Те напомнят, че седиментите постоянно освобождават частици обратно във водата, че полимерната структура на пластмасата не позволява тя да се разгради напълно в естествената среда, а само за се раздробява все повече. Този процес може да продължи между сто и петстотин години.
НА ПЛАСТМАСОВО САФАРИ КРАЙ РУСЕ
Екипът на БНТ решава лично да атакува проблема. Иронията е, че го прави с пластмасови ръкавици и плик, но в името на експерименталния лов на едра и дребна пластмаса в района на хижа "Приста" - малко преди Дунав да навлезе в пристанищната зона на град Русе. В краткото пластмасово сафари е въвлечен и морския биолог Никола Бобчев. Макар и доста млад, той има богат опит в изследването на пластмасата в различни водни басейни.
Районът на пясъчната коса край Дунав изглежда сравнително незамърсен, но за броени минути успяваме да препълним плика с всякакви пластмасови отпадъци: едри и дребни, в различен стадий на раздробяване и сливане с речния пейзаж. Преобладават пластмасовите бутилки от вода и бира, но не липсват и парчета стиропор, полиамидни останки от рибарски мрежи и въжета, етикети с размити надписи на кирилица и латиница. Сред останалите трофеи са спукана топка, детска джапанка и гумен ботуш, за който научаваме, че е колкото гумен, толкова и със съдържание на пластмасови влакна. Никола търпеливо обяснява какво се случва с отпадъците в зоната между плитчините и растителността по влажния бряг, от който реката наскоро се е отдръпнала.
Никола Бобчев, морски биолог: "Когато големите пластмасови обекти се акумулират близо до брега през сухия период, утравиолетовите лъчи, колкото и да си мислим, че пластмасата е устойчива, силно ги разрушават. Една пластмасова чашка, повярвайте ми, по-дълго от едно лято не остава в същия си вид. Тя се разпада на малки парченца. Но това е само част от проблема. Индустрията също произвежда пластмаса в малки размери. Тези малки частици се влагат в козметиката, като абразивен продукт в паста за зъби или в почистващите кремове."
Снимка: Пластмаса от опаковки по пясъчната коса в района на хижа "Приста" край гр. Русе.
И не е само козметиката. Никола представя въздуха и пътищата като огромен генератор на микропластмаса, която се отделя от сцеплението на автомобилните гуми с асфалта и се смесва с фините прахови частици. Вятърът и дъждът постепенно ги изтласкват до водните басейни. Произвежданите от индустрията полимерни пелети за изработване на различни пластмасови предмети, често политат във въздуха при транспортиране с кораби и шлепове и така попадат в реката. Дори след смъртта на ракообразни, миди, риби или птици, пластмасата в телата им не се разлага, а отново се понася във водата или се утаява и полепва по дъното. Учените успяват да я открият в пясъка, като използват специални уреди от метал и стъкло. Логично възниква въпросът: щом като можем да откриваме и отделяме микропластмасата в лаборатории, не можем ли да я пресяваме и улавяме и извън тях? Никола има отговор.
Никола Бобчев, морски биолог: "По-старите пречиствателни станции не улавят толкова добре микропластмасовите частици, но модерните пречиствателни станции улавят над 90% от тях, което е един доста голям успех. Такива станции има и в България. Проблемът в България е, че все още има места, където липсва пречислателна станция."
Снимка: С помощта на уреди от метал и стъкло се установява концентрацията на пластмасови частици в речните седименти.
Тъжното признание на учените е, че засега няма ефективен начин за премахване на микропластмасата, плъзнала в реките и моретата. Но има начини за ограничаване на нейното нашествие. Сред тях са въвеждане на депозитна система за амбалажа, европейската норма за събиране на 90 % от пластмасовите бутилки, забраната на продукти с умишлено добавени пластмасови частици, инсталиране на филтри за микропластмаса в пералните машини за улавяне на нишките, които се отделят от изкуствените материи при пране. Но най-важното, изглежда, е да си признаем, че няма един или няколко големи замърсители, които да посочим назидателно с пръст. Горчивата истина е, че най-големият замърсител... сме всички ние, хората, с нашите навици, които са се сраснали с пластмасата. От това как и колко я допускаме в живота си, зависи дали тя ще попадне във въздуха, в реката, в морето, в хранителните вериги и оттам - в собствените ни тела.
Снимка: Проучвания на крайбрежните речни пластове в дълбочина разкриват наличие на пластмаса отпреди десетилетия.
След толкова много събрани данни, разговори и заснети кадри по румънския и българския бряг на Дунав, самите ние - журналистите от БНТ и TVR, започнахме да възприемаме пластмасата различно. Даваме си сметка, че тя буквално се наслоява във всички пластове на съвременния живот. Процесът е започнал преди век и половина. Но днес е достигнал потресаващи размери. И е повече от крайно време да го спрем. За да не наричат след векове времената, в които живеем "пластмасовата ера".
Чуй новините
Подкаст
