За разлика от други занаяти, които са на път да изчезнат, тъкачеството е живо и днес и увлича много млади хора. Това споделя майсторка-занаятчийка от Велико Търново. На 19-годишна възраст Миглена Чаталова започва да помага в ателието на майка си и тъкачеството я пленява. Тя използва много цветове, а естествените материали й носят неповторимо усещане.
Миглена Чаталова:
„Аз работя с ръцете си, усещам естествените материали и съм, как да ви кажа, близко до неща, които за мен са важни и са истински. И досегът с вълнената прежда, с памучна прежда дава едно усещане за спокойствие, бе за щастие ми дава усещане на мен.”
Тъкачеството
учи на търпение. За изработването на
един шал например са необходими 2-3 дни.
Жената работи без предварителен план
или проект. Импровизира и се оставя на
вдъхновението си. В ателието и идват
много българи, които живеят постоянно
в чужбина. Там подреждат в домовете си
нейните творби като малки късчета от
България.
Миглена Чаталова:
„Просто като влязат и явно се сещат за корена си и много се вълнуват, виждала съм да се разплакват. Искат да си вземат нещо, които пък живеят в чужбина искат да си отнесат нещо, да си имат там.”
Майсторката
нарича Самоводската
чаршия, където работи, „туптящото сърце
на Велико Търново“, което е и дом на
съхранените български занаяти.