Българин от Дамаск разказва за насилието

Кървави атентати, протести, гняв - година след началото на въстанието срещу режима в Сирия, изгледи за скорошен край на кръвопролитията няма. Пореден взрив имаше днес в северния град Алепо. Кола.бомба рани най-малко 25 души, има и загинали.

Зад атентатите вчера в Дамаск стои режимът на Асад - това каза пред "По света и у нас" сирийски войник с български корени. За да запазим сигурността на семейството му ще го наречем Алекс. Майка му е българка, баща му - сириец. Алекс е активист на опозиционна организация.

Това са кадрите от сирийската държавна телевизия, които вчера излъчиха всички световни медии - двата атентата с коли-бомби в Дамаск. В същия ден в столицата е имало още един атентат срещу автобус, пълен с военни. Станал е в 8 сутринта. Държавната телевизия съобщила за него в 10 вечерта, накратко, без картина. Извършен е в квартала, в който живее Алекс.

Алекс: "Загина един полковник и четирима мои колеги, които са от моя курс и трябваше да се уволнят с мен на първи април. Хората се насъбраха, дойде полиция, заградиха цялата област и за три-четири часа всичко беше свършило."

Алекс е на 22 години. Трябва да се уволни след 15 дни. Това обаче няма да стане - отскоро в Сирия е приет закон, с който се забранява уволняването на военните и се продължава службата им. Смята, че зад атентата, на който е бил свидетел, стои режимът.

Алекс: "Режимът има интерес да накара хората и армиите да се озлобят срещу тези, които протестират. Те го правят с цел ние да се озлобим, да изгубим приятели, роднини, шефове от армията и да помагаме на режима да се оттърве от тази криза, както те го наричат - криза."

Казва, че в армията повечето са против управляващите, но нямат друг избор, освен да изпълняват командите - имали семейства, нямало къде да избягат.

Алекс: "Армията чака някой да даде нещо силно, нещо стимулиращо, за да дезертира, защото сега, който и да пробва да дезертира, го убиват, няма къде да отиде."

Режима го е страх за Дамаск, затова столицата е под контрола на тайните служби, полицията, армията, казва Алекс.

Алекс: "В момента всички други градове почти излизат от контрол и те с Дамаск искат да покажат на хората, че няма нищо в другите градове, че не се стреля срещу хората."

Властите не допускат големи протести и размирици в столицата, но недоволството тлее и в Дамаск.

Алекс: "В Дамаск от месеци всеки божи ден във всеки квартал излизат на протести. Просто не на всеки протест има активисти, които да следят и да го снимат и да пращат, не във всеки квартал има ток и интернет. Но всеки ден във всеки квартал от месеци вече има протест - дали малък, дали голям, няма значение, но навсякъде има протести. Аз в моя квартал, в който живея, всеки ден има протест и ги гледам през прозореца и ги снимам."

Алекс смята, че заради пълния контрол върху медиите в Сирия и недопускането на чужди журналисти, това е единственият начин не само светът, но и самите сирийци да разберат какво се случва в страната.

Алекс: "Това, което става е, че тук ни избиват масово, групово, по цял народ, по десет, по сто човека ни избиват и няма кой да разбере. Дори в съседния квартал няма да разберат, ако тук, в моя квартал умрат 40 човека, в съседния квартал няма как да разберат. Затова се налага активисти, които доброволно съчувстват на тези хора и се налага кой с каквото може за помогне по този начин."

БНТ: "Те рискуват ли живота си?"

Алекс: "Всеки рискува живота си, който участва в това нещо, всеки рискува."

Питам Алекс на кого сирийците се надяват да им помогне насилието да спре, а той отвръща, че вече са се отчаяли от всичко и от всички. Убеден е обаче, че политическо решение не може да има, защото режимът не би го приел.