Българинът харчи най-много за храна

Най-много от разходите на българите отиват за покриването на потребителски нужди. 84 % от парите си харчим за най-необходимото от ежедневието си. Това сочат данните на Националната статистика.

Най-голямо перо от тези разходи е храната - 35 %, следват отоплението и поддържането на дома. За разлика от нас една четвърт от доходите на европейците отиват за жилища. Дания например 30 % от доходите са харчени за жилище, а във Финландия, Чехия и Швеция - 27 %. В тези страни разходите за храна са едва около 11-12 %.

Огромен дял от разходите на българите отиват за покриване на битови нужди - цели 84 %. От тях 35 % харчим за най-необходимото всеки ден - храната. За разлика от нас в най-развитите европейски страни разходите за храна са в пъти по-малко - в Люксембург и Великобритания те са около 9 %.

У нас следващото перо в разходите е за отопление и битови нужди в жилището - 14,4 %, 5,7 % отделяме за здравеопазване. 4,5 % отиват за алкохол и цигари, едва 4 % можем да отделим за отдих и развлечения, а за облекло и обувки само 3 %.

Ако доходите на българина за м.г. средно са 3 672 лева, за храна той е отделил 1 265 лева, за битови нужди в жилището и отопление - над 500 лева, за алкохол и цигари - 155 лева, сочи анализът на статистиката.

По данни на Евростат в Европа най-много са харчили за жилища - средно по 24 % от доходите си. Най-много за храна са отделяли съседите ни в Румъния - около 29 %, но и техните разходи са по-малко от нашите 35 %.

Най-много за развлечения и ресторанти са харчили испанците - близо 17 %, а най добре за гардероба си се грижат в Италия и Люксембург - там за облекло и обувки се харчат 7,7 % от доходите.