Свидетелски разкази на софиянци

Минути след труса, повечето софиянци бяха по улиците и в колите си, слушайки притеснено последните новини.

Жена:
- Бяхме заспали, започна да се тресе.

Момиче:
- Леглото започна да се тресе, аз паднах от него. Прозорците започнаха да думкат, зайците подсочиха, беше гадно. И преди малко пак се разтресе.

Мъж:
- Ей сега пак се повтори. В и 35. И пак беше същото - хоризонтално.

Жена с бебе:
- В един момент всичко започна да се люлее и успяхме да станем от леглото, да вземем детето. Токът спря.

Мъж:
- Раздруса яко детето, грабнахме го, без дрехи, без нищо, след това се върнахме за количката. И сега - навънка. Докато утихне.

Възрастна жена:
- Предпочитаме да се разхождаме навънка. Аз съм хипертоник и това нещо ми се отразява, и ме вълнува много.

Момиче:
- Мен ме е страх да се прибирам. На два пъти го усетих. Един приятел, който живее във Владая, каза, че е усетил 5 вторични труса след това. Сега тук виждам, че има изпопадали парчета тухли, мазилка. Изпих антистенокардина и така.

Часове след труса живеещите в блок 460 в кв. "Надежда" не се осмеляваха да се приберат по домовете си.

Мъж:
- Страшничко е, повече от метър отклонение горе, всичко се люлее.

Жена:
- Имаме горе една външна стена, която е на покрива. Едната от планките се е отлепила.

Димитър Димов, кмет на район "Надежда":
- Огледахме апартаментите, няма сериозни щети. Ще бъдат взети мерки, ще се изпратят сили, да засилят планката и конструктори, които да обследват блока.

Другото невралгично място в София беше блок 231 в кв. "Борово". Стените в апартаментите на високите етажи са пропукани.

Момиче:
- Ето, надолу и тук, под картината също има... От страха ли, може би, не знам, бучеше всичко. Беше ужасно. Баща ми е инвалид и той не можеше да се придвижи. Него го оставихме на касата и веднага избягахме. До последно не исках да тръгна, но... трябваше.

Мъж:
- Тая крушка се върти така, после се връща обратно. И виках - сега вече загинахме.

Господ е българин, нали така, няма да има повече, ще ни пази!