Бабата, която хранеше котките

Вчера ви показахме, че мястото, описано в разказа на Деян Енев, по който писаха преразказ седмокласниците, съществува. Днес екипът ни откри и бабата, която храни котките зад блок 27 на булевард "Гоце Делчев". Оказа се, че тя не е точно героинята, описана в разказа, но също като нея живее сама, има дъщеря в чужбина и много обича котките.

Още от 9 сутринта, котките чакат бабата около червената пейка, описана в разказа на Деян Енев. Тя се появява половин час по-късно и веднага е заобиколена от гладните котаци, които се умилкват в краката й. Първо обаче храни гълъбите. Разказваме й накратко разказа и я питаме тя ли е.

Милета Борисова:
- Ами кой да е, аз имах 20 котки, но ги сгазиха, избиват ги, садисти. Освен аз, никой друг не ги храни на тази пейка.
- Познават ви, мяукат?
- А боже, не виждате ли, не мога да се отърва от тях.
- Обичат ли ви?
- И аз ги обичам, вие не може да обичате някого и да не ви отговори с любов.
- Откога ги храните?
- Ами откакто съм в България.
- От колко години?
- От 5 години.

От дума на дума обаче разбираме, че това не е точно героинята от разказа, която може би е по-скоро събирателен художествен образ. Разбираме, че жената, която храни котките зад 27-ми блок се казва Милета Борисова, на 77 години е, почти цял живот е живяла в Германия и е била хирург. Съпругът й починал, също като героинята има дъщеря, която живее в чужбина, но няма внук. Колкото до пейката...
- Не сядам, аз никога не съм сядала, това е разказ. Не може да разчитате,че това е 100 % истина.

Обикновено Милета изсипва храната на котките до червената пейка. Казва, че тя никак не е евтина, струва й по 200 лева на месец, но за щастие пенсията й е германска. Храни котките със смес от кайма, месо, пиле, зеленчуци, макарони, ориз, хляб и свинска мас за подсилване.
- Познавате ли ги?
- Е, познавам ги по вид. Това е Блеки черното, то имаше и едно без опашка, но го убиха...
- Само Блеки ли си има име?
- Еми, другите са писани. Е, къде можеш да кръстиш толкова котки.

Въпреки че живее сама - за разлика от идеята на разказа за самотата, Милета не се чувства самотна. Има много съседи, има животните - освен котките, куче и папагали - и книгите си. Това, което я дразни в България е, че сме жестоки към животните, че не пазим чистота и непрекъснато се оплакваме, че нямаме нищо. На изпроводяк я питаме.
- Ще прочетете ли този разказ?
- Ако го видя, ще го прочета, разбира се, с удоволствие, аз обичам да чета...

И тръгва да пазарува, може би отново храна за котките.