На 87-годишна възраст почина голямата българска писателка и киносценаристка Свобода Бъчварова. Тя е издъхнала в болница в Бразилия, в малко градче близо до Рио де Жанейро, където живееше от 23 години с дъщеря си Елица. Свобода Бъчварова е една от големите личности на съвременната българска история - името й стои под много шедьоври на нашето кино и телевизия.
На 87-годишна възраст почина голямата българска писателка и киносценаристка Свобода Бъчварова. Тя е издъхнала в болница в Бразилия, в малко градче близо до Рио де Жанейро, където живееше от 23 години с дъщеря си Елица. Свобода Бъчварова е една от големите личности на съвременната българска история - името й стои под много шедьоври на нашето кино и телевизия.
Свобода Бъчварова: - Mоят живот съм изживяла като в народните песни - и ангели, и дяволи, и хора - ангели, и дяволи, и светии живеят в мен.
Сигурно заради тези ангели и дяволи никога няма да забравим филмите й - тя е в сценарния екип на "На всеки километър", по романа й "Литургия за Илинден" е създаден филма "Мера според мера", не по-малко известни и обичани са "Между релсите", "Опасен чар" и "Фильо и Макензен". Преди няколко години тя се съгласи да застане пред камерата на режисьора Росен Елезов и оператора Пламен Герасимов в един разтърсващ документален филм.
Пламен Герасимов - оператор: - Незабравимият спомен за нея е едноседмичният контакт, който имахме по време на снимките на филма "По особено жесток начин". Тя беше толкова богат човек душевно и емоционално и в същия момент по-добър човек надали съм срещал в живота си. Тя е един морален стожер на много поколения в българското кино.
Животът й е драматичен.Tя приема левите идеи на родителите си, става ремсистка, пребита e в полицията и интернирана. После следва журналистика в Русия по време на сталинизма, но след завръщането си в България, като редактор в "Работническо дело" и после в киното, Свобода Бъчварова се опитва да защитава непокорните - онези имена на българската интелигенция, които не се вписват в рамките на соцпропагандата.
Свобода Бъчварова: - Целият период за мене беше период на гърчене, аз се гърчех между истината и лъжата, между моята вина и вината на епохата. Най-голямата вина на комунизма не е строителството, фалшивото строителство, не е материалната разруха, най-голямата вина е цялата битка срещу духа.
Поклон пред паметта й.