Древно селище от най-ранния период на първата българска столица Плискаизлезе при строителството на фотоволтаичен парк. В един от изкопитестроителите попадат на керамични фрагменти, които се датират от края на 8 и началото на 9 век.
Древно селище от най-ранния период на първата българска столица Плиска
излезе при строителството на фотоволтаичен парк. В един от изкопите
строителите попадат на керамични фрагменти, които се датират от края на 8 и началото на 9 век. Оказва се, че това е едно от многобройните сателитни селища, които са се формирали около столицата на първата българска държава. След като строителите се натъкват на керамичните фрагменти, изграждането на фотоволтаичния парк е спряно.
Археолозите в продължение на две седмици проучваха една от неизследваните досега територии от резервата Плиска. На близо 200 квадратни метра те попаднаха на полувкопани в земята дървени жилища и функционално свързани с тях две ями, използвани от древните жители за съхранение на храна.
Янко Димитров, археолог:
- Неочакван за нас резултат беше откриването на останки от дървени
конструкции, по конкретно една траншея от дървена ограда с установен край в източна посока... Още по-изненадващо беше откриването на гробове, които са останали незасегнати при прокопаване на изкопите за фотоволтаика.
Само на 2 километра югоизточно от средновековния град е имало селище,
чийто поминък е бил свързан с дворцовия живот
Янко Димитров, археолог:
- Селището е възникнало, след като е изградена каменната крепост на т.нар. вътрешен град, и то е едно от много селища, които са опасани от голямото землено укрепление.
Близостта до древната столица Плиска обяснява защо намерените фрагменти
са от изящни керамични съдове. Железните сечива и стрели са свидетелство,
че местното население е развивало земеделието и занаятчийството.
Елисавета Белобрадова: Президентът трябва да назначи служебно правителство, което да не прави пакости