Валя Червеняшка: Споменът за Либия е затворена страница

На този ден преди 5 години цяла България възторжено посрещна като герои нашите медици, които се завърнаха в родината след 3000 кошмарни дни и нощи в либийските затвори. Мъченията, лъжите и смъртните присъди не можаха да скрият от света истината - българите са невинни.

Едва ли някога ще забравим разплаканите очи на една от сестрите - Валя Череняшка, зад решетките в съдебната зала на Джамахирията. Сега Валя отново работи в детското отделение на Белослатинската болница и казва, че
споменът за Либия за нея е затворена страница от живота.

Валя Червеняшка, медицинска сестра:
- Трябва да ти кажа, че се стремя да гледам само напред, не се обръщам назад. Много рядко се сещам за там и то само ако някой ме попита.

Хората от малкото градче са категорични, че нито за миг не са повярвали във вината на нашите медици.

Ето и мнението на хората:

- Целият народ се радваше много като чу, че са освободени.
- Нашата държава да се пребори с Либия за измъкне сестрите – чудо е!
- Валя е един прекрасен човек и заслужава свободата си, както и другите момичета - медицински сестри, заедно с нея.
- Добра сестра, добър човек, за добър човек само добро може да се каже.

Валя разказва, че през 5-те години в България за тях са се сещали само от чуждите посолства. Сега е трогната от телефонното обаждане на здравния министър Десислава Атанасова, която я поздравила за годишнината
от освобождаването и попитала от какво има нужда.

Валя Червеняшка, медицинска сестра:
- Само благодарих и ще помисля от какво има нужда, нещо за отделението, моята колежка веднага каза – нямаме чаршафи.

За себе си Валя Червеняшка не иска нищо. Доволна е, че всеки ден вижда как в разплаканите от болката детски очи изгрява усмивката на здравето и надеждата. Това е нейното изстрадано човешко щастие.