Как тероризмът промени една човешка съдба

Във Велико Търново продължава ежегодният международен фолклорен фестивал. Сред гостуващите трупи са и младите хора от руския ансамбъл „Казбек” в град Ставропол, градът, който преди две години преживя жесток терористичен акт. Тогава, след взрив пред сградата на градския дворец, загинаха осем души, а 40 бяха тежко ранени. Кореспондентът ни в старата столица Зорница Илиева ни среща с руските танцьори, преживели ада на тероризма от първо лице.

Бомбата в град Ставропол, наричан още „вратата на Кавказ”, избухва на 26 май 2010 година пред вратите на Двореца на културата и спорта, сред стотици хора, събрали се на голям концерт. Взривява се еквивалент на 250 грама тротил. Сред жертвите са руснаци, чеченци, арменци – мъже, жени и дванайсетгодишно момиче. Две години по-късно танцьорите от ансамбъл „Казбек” не са забравили ужаса.

Ибрахим, пострадал: „15 минути преди началото на концерта се взриви бомба. Всичко стана толкова бързо, изведнъж, никой не разбра какво се случва - паника, шок. Имаше 8 убити, едно момче от ансамбъла също беше убито, 40 души бяха ранени, много приятели пострадаха…"

Иван, потърпевш: „Помагахме да извозват, да измъкват ранените. Аз помагах на свой приятел. Първо до временния пункт успях да го измъкна, след това ходихме с него по болници, но най-тежко беше с Ибрахим - обикаляхме моргите и го търсихме, намерихме го в тежко състояние. Пострада момче от ансамбъла, също наш много добър приятел, много тежки рани, части от шрапнел от бомбата, бяха попаднали в тила му, не успяха да го спасят, почина. Това за нас е като кино, което сме гледали и вече е минало."

Атентатът завинаги променя живота на Ибрахим.

Ибрахим, пострадал: "Получих тежко нараняване - 45 парчета в крака, минах през дълго лечение, в Москва ми беше ампутиран десният крак, семейството ми много тежко го преживя, но аз не преставах да ходя на репетиции, тежко е, но трябва да се гледа напред, да живеем в доброто. Мъчно ми е, когато другите танцуват, аз също бих искал да танцувам.”

Осемнайсетгодишната Диана още носи осколки от бомбата в крака си. От ужаса я спасяват приятелите от ансамбъла, музиката и танците. Две години по-късно, на търновския фестивал красивото момиче стана любимка на всички и грабна титлата „Мис фестивал”.

18-годишната Диана Мелпомян: „Бях ранена в крака, дълго лежах по болници, много се притеснявах, че няма да мога да се възстановя, да живея както преди, да танцувам, но вече съм добре. Стараех се, правех упражнения, за да мине по-бързо възстановителният период и в момента, в който бях готова, се върнах в залата. Това е нещо ужасно, когато става дума за хора, но аз смятам, че ако нещо е съдено да стане, то не може да бъде избегнато."

Ние сме задружен ансамбъл, като семейство сме, този ужасен атентат ни сближи още повече! Животът винаги трябва да продължава! Това казват тези млади хора, които умеят да танцуват като вятъра.

Иван, потърпевш: „Опитваме се да поддържаме психиката на своите приятели, а и нашата собствена психика, въпреки че в душата ни тъжното чувство остава. Още от първия ден се опитваме да оказваме морална подкрепа и на Ибрахим. Това го правим и до ден днешен, за да се чувства той добре. Нашите семейства постоянно поддържат връзка, започнахме да участваме на сватби, правихме благотворителни концерти и средства дарявахме на Ибрахим. Не беше толкова трудно да се върнем към обичайната си дейност.”

Руските медии дълго не спираха да говорят за атентата, казва още Иван, но и държавата направи много за пострадалите. За нашия Ибрахим, който днес е концерт майстор в ансамбъла тя осигури скъпо лечение и модерна протеза. Защото животът трябва да продължи!