Почина големият български актьор Петър Петров

На 12 август след кратко боледуване почина големият български актьор Петър
Петров.

След 35 години на сцената на Младежкия театър и повече от сто роли на сцената, в киното и телевизията той самият държеше особено много на преподавателската си работа и на три основни роли, създадени през 60-те и 80-те години - тази на Холдън Колфийлд в „Спасителят в ръжта“ на Селинджър /реж. Людмил Стайков/, тази на Филип Втори в „Дон Карлос“ на Шилер /реж. Гриша Островски/ и тази от моноспектакъла „Разговор с Гоя“ на Иво Андрич /реж. Мирослав Белович/.

Петър Петров е роден на 20 септември 1939 г. в София в семейството на учителка и съдия. През 1957 г. е приет във ВИТИЗ /днес НАТФИЗ/ в класа на проф. д-р Кръстьо Мирски. След дипломирането си играе четири години на сцената на Бургаския драматичен театър. През 1964 г. печели първата награда в първото издание на Националния фестивал на художественото слово с поема на младия поет Недялко Йорданов. Оттогава рециталите са неотменима част от сценичния му живот.

Първите му роли в Младежкия театър са в постановки на Вили Цанков, Георги Черкелов и Лиляна Тодорова. За децата на 70-те и 80-те години Петър Петров е Пиеро от „Златното Ключе“ /1964/, котаракът от „Когато куклите не спят“ /1968/, разказвачът от „Снежната кралица“ /1971/, кучето от „Веселите музиканти“ /1972/ или Арамис от „Тримата мускетари“ /1973/.

По-възрастните го помнят като Леонидик в „Мой бедни Марат“ на Алексей Арбузов /1966/, Дробязгин във „Варвари“ на Максим Горки /1970/, Ванг в „Човекът си е човек“ на Брехт /1975/, Скок в „Двамата веронци“ на Шекспир /1978/, Гремио в „Укротяване на опърничавата“ на Шекпир /1980/, Панталоне в „Любовта към трите портокала“ на Рада Москова /1982/, Дон Армадо в „Напразни усилия на любовта“ на Шекспир /1985/, кардиналът в „Крал Джон“ на Дюренмат /1988/, Жевакин в „Женитба“ на Гогол /1989/, Чебутикин в „Три сестри“ на Чехов /1993/.

От 1981 Петър Петров преподава сценична реч в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. След дългогодишна работа със студентите си защитава докторат /1997/, а по-късно и професура /1999/. От 2001 година преподава в Театралния колеж „Любен Гройс“. Там изиграва и последната си роля – в дипломния спектакъл „Карнавал в замъка“ по Жан Ануй, в постановка на Надежда Сейкова /2011/.

В последните 20 години Петър Петров помагаше на телевизионните журналисти в България да подобрят дикцията си, той работеше включително и с репортери и водещи от БНТ.

Поклонението ще се извърши в петък - 17 август 2012 г., от 11.00 часа, в църквата "Свети Седмочисленици" в София.

Поклон пред паметта му!