Най-шареният казан за ракия

Най-шареният казан за ракия у нас се намира във врачанското село Бистрец. Той е зографисан като своеобразен храм на огнената течност от местния художник-карикатурист Иван Христов. През най-активния сезон за варене на домашното питие тук в делник и празник е навалица като на воденица.

Художникът Иван Христов разказва, че когато за първи път дошъл тук, докато чакал да падне първата капка, хванал четката и започнал уж нашега да зографисва стените. Така се появили веселите сцени от живота на местните хора и многобройните калиграфски изписани афоризми.

Иван Христов, художник: "Започнах зографисването като си поставих задача да стане нещо като малък манастир - една света обител на скоросмъртницата... Тук всеки подхвърля по нещо и така се роди най-новият текст: има ли градус, има и радост."

На Бистрешкия казан ракията тече едновременно от 6 чучура и всеки от огромните медни съдове е изпитан с десетилетна употреба. Над офиса на казанджията пише: „Господине, тръгне ли ти от 38 градуса, лови си рейса", защото тук най-слабата ракия излиза от казана над 60 градуса. И още едно предупреждение:

Дойдеш ли на казан - запомни! Правило първо - хубава ракия става само от добър материал.

Александър Иванов, казанджия: "Ракийката отваря апетита и развързва езика. То си е като на воденица тука, както някога беше. И най-важното е когато се превари втори път - тогава става хубава и ракията."

А оценката на хората край казана е, че без компания и сладка приказка хубава ракия не става.