Автобиографична книга на Салман Рушди

Днес, посред вълненията около антиислямския филм в интернет, от печат излизат мемоарите на Салман Рушди за онези близо десет години, през които живее, укривайки се под охраната на британските служби. В края на 80-те години неговите "Сатанински строфи" предизвикаха първата подобна буря в съвременния ни свят, а аятолах Хомейни обяви смъртна присъда за автора. А дали времената са се подобрили - според Рушди сега цари климат на страх и нервност и "Сатанински строфи" едва ли щяха да бъдат публикувани.

Когато поемат Рушди под своя закрила, британските агенти искат от него да си избере псевдоним и той съчетава малките имена на двама свои любими автори - Конрад и Чехов. Мемоарите са озаглавени така - Джоузеф Антон и са в трето лице, както обяснява авторът, за да си даде дистанция и критичен поглед към себе си и онези събития. Салман Рушди е емблематична фигура, когато става дума за свобода на словото и религиозна чувствителност. Той остава непримирим въпреки някои мнения, че с провокацията си преди години е помогнал за разпалването на ислямския фундаментализъм.

Салман Рушди: - Мисля, че отслабваме решимостта си. Волята на хората да защитават истинската интелектуална свобода е по-слаба отколкото беше, а има по-силно желание за уталожване, компромис и отстъпление.

Рушди недоволства от прекалената културна обидчивост. Само че реалният живот непрекъснато напомня колко е тънка граница между свободата и недопустимата провокация. За сегашния епизод коментарът на Рушди е - лош и злонамерен филм, но и неоправдана реакция на насилие. Според експерти пък излизането на книгата му в този момент може да засили пожара.

Майкъл Ротстайн, Университет на Копенхаген: - Тези, които искат вълнения, само търсят искра, и тъй като Рушди е известна фигура, на която да са гневни, това може отново да разпали гнева.

Самият Рушди вече бе засегнат от бурята - в края на седмицата иранска религиозна фондация увеличи наградата за главата му, защото ако навремето бил убит, това щяло да спре обидите срещу исляма.