Героите от Стражин

Два дни след великото постижение на Баумгартнер пред очите на целия свят, българските военни парашутисти честват своя празник. Ветераните не крият възхищението си към австриеца, внуците им показали в интернет скока му - наричат изпълнението геройство. Споделят обаче, че във времето на тяхната младост геройството на парашутистите било доста по-различно, и било доста по-близо до смъртта. На днешния ден през 1944 година българските парашутисти се впускат в кървавата битка с нацистите при Стражин.

Да ходиш трудно, когато си летял! Това е съдбата им днес. Не са скочили от ръба на космоса, а от ръба на живота. Най-трудният им полет се случва в шест часа и една минута на 18 октомври 44-та, когато са спуснати над бойното поле на Стражин. На ужаса става свидетел едно 16-годишно момиче, викали й Врабчето. Срещаме се с нея 68 години по-късно.

Полковник д-р Милка Захариева, ветеран от Стражин:
- Най-страшният ден беше този 18-ти, от сутринта до вечерта се гърмеше, отвсякъде, защото освен парашутната дружина там имаше и други войски. То беше масова стрелба. Там са канари, ехото е още по-страшно.

В това ехо на днешния ден през 44-та тази жена, сестра на парашутист, губи брат си. В битката при Стражин заместник командир Захариев излиза от укрепен бункер, за да върне в боя огъналия се десен фланг на дружината си. Сам решил да прекрачи.

Полковник д-р Митка Захариева, ветеран от Стражин:
- Такъв загина на Стражин на днешната дата.

Врабчето, като батко си, се записва доброволка. Избягала от вкъщи, защото родителите й не искали и да чуят, че ще ходи на фронта.

Полковник д-р Милка Захариева:
- Майка ми викаше - там на мъжете е трудно, ти ли ще оправиш света? Искаше да ме набие.

Заминала, както била тръгнала за училище. Край Стражин й дали самостоятелна палатка. Била близо до брат си, но така и не се срещнали. За последните му часове й разказва мъж, който също бил спуснат с парашут в ада на Стражин.

Полковник Момчил Пенев, ветеран от Стражин:
- Бях от нейния брат на около 20 метра вдясно от него, с картечница обстрелвах едно дърво, където имаше засада, германец беше там, и уби няколко човека - включително и моя помощник, който ми подаваше патроните за тежката картечница.

Времето минава, спомените се превръщат в звезди по пагоните. Светът е нов, светът на Баумгартнар и интернет геройствата. Рекорди, да - хубавото е, че с тях споменавате, казват ветераните, и Калъпчиев, Крумов и Джуров, които скачаха от безумни височини даже без костюми.

Полковник Никола Костадинов, ветеран от Стражин:
- Тогава нашите хора са издържали физически. Истински дух на парашутисти. Български дух.

Това са тримата от Стражин на днешното честване, все още живите от боя са само деветима. Радват се на дълголетието си, но не само заради себе си, а и заради загиналите си другари. Щом живеем толкова дълго, казват, живеем и заради тях.