Ден на народните будители

На 1 ноември страната ни отбелязва Денят на народните будители. Той е посветен на делото на просветителите и борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията. Първото официално честване на празника се провежда в Пловдив през 1922 година. Идеята за отбелязването му обаче се ражда 13 години по-рано, отново в града на тепетата, където са живели и работили голяма част от българските възрожденци.

След Освобождението българското общество постепенно покрива със забрава усилията на десетките радетели за национално Възраждане. Пловдивски интелектуалци реагират на това като организират паметна сбирка.

Стефан Шивачев, директор на Исторически музей - Пловдив: - През 1909 година по повод една година от обявяването на Независимостта на България тук в Пловдив се издига призивът да бъдат чествани народните будители. Но това е едно инцидентно честване, едно инцидентно събрание, което се провежда, а през следващите години идват и войните за национално обединение и всичко това е забравено.

13 години след първите опити да се въведе в календара Ден на будителите, тогавашният министър на народното просвещение Стоян Омарчевски внася това като предложение в Министерския съвет. И преди още всичко да е
станало официално, пловдивчани отново подемат идеята.

Стефан Шивачев, директор на Исторически музей - Пловдив: - Първото честване през 1922 год. протича като едно добре подготвено събрание, което се провежда тук, в сградата на Народната библиотека и музей. На това събрание присъстват представители на обществеността, учители, директори на училища, ученици - това е първото масово отбелязване на празника. В основата на тази подготовка е Стою Шишков, който тогава е един от най-изявените общественици, пловдивски историци, преподаватели в мъжката гимназия, във френския мъжки колеж.

С времето традицията на празника се развива и от градски събрания преминава в ученически шествия и училищни патронни празници, тъй като
повечето от школата носят имената на възрожденски дейци. Всеки град изготвя свой почетен списък, в който след Паисий и Софроний се нареждат и
местните учители, свещеници и книжовници-възрожденци.