Обезлюдени села в Северозападна България

Обезлюдяването в Северозападна България изправя местната власт пред невъзможност да осигури нормален живот на населението. В община Кула край българо-сръбската граница повече от половината села са под 100 души. В тях няма магазини за хранителни стоки, няма здравно обслужване, връзката с общинския център се осъществява два пъти седмично. Затова общинските кметове настояват за изготвяне на спасителна програма за българския Северозапад.

В село Чичил са останали 65 души, повечето от които са над 70-годишна възраст. Тежи им изолацията и постоянният недоимък. Магазинът в селото затворил преди 10 години.

Вълкана Велкова, 78 години, с. Чичил:
- Пропаднала работа, пропаднала работа, да знааш! Ако си не донесем от Видин да едем, тук ше умрем от глад... Иначе тука нема кво - магазин нема, нищо. Мъка голема е да знааш!

Хляб се доставя три пъти седмично. Лекар не идва в Чичил и възрастните хора трябва да пътуват поне на 20 км., за да получат здравно обслужване и лекарства. Местният майстор-бъчвар разказва как наскоро дърводелска машина му отрязала ръката и само късметът го спасил.

Боян Илиев, дърводелец от с. Чичил:
- Яз само викам а-у-у-, ле-ле, ле-ле... и изключи шалтера... Нема бе, `ора, нема, ето те това е! На кой да кажеш, на кой да кажеш?!

Истинско чудо било, че имало човек с автомобил по това време в селото, който откарал дърводелеца в болницата във Видин. За съжаление, в днешните условия малобройното население в селата на Северозапада няма как да е обект за предоставяне на каквито и да е услуги, казва кметът на Кула Владимир Владимиров.

Д-р Владимир Владимиров, кмет на община Кула:
- Би трябвало самата държава да се ангажира със Северозападна България, с този край и да бъдат отпуснати целево средства от държавния бюджет, за да могат тези общини поне малко да изплават от това състояние...

Чрез Националното сдружение на общините, кметове ще внесат предложение в Министерски съвет за изготвяне на спасителна програма за Северозапада.