Уж всичко е готово, ама не...

Така и сега, за пореден път. Външните министри Никос Козияс и Никола Димитров след един истински маратон от напрегнати преговори изградиха рамката за решение на дългогодишния спор. Още не бяха връчили поотделно общата позиция на премиерите си Алексис Ципрас и Зоран Заев, а медиите от Атина вече хвърлиха обилна светлина върху постигнатото споразумение. Часове след публикациите, в Скопие премиерът Заев на пресконференция по повод първата годишнина на неговия кабинет потвърди повечето от договорените елементи на рамката, които, образно речено, са като деветте стъпала нагоре към върха, където е решението на спора, блокирал досега евроатлантическия път на Македония.

Първо, двамата премиери одобряват споразумението от двамата външни министри. Второ, срещат се в района на Преспа и го подписват. То съдържа и бъдещото име на Македония, избрано и двустранно одобрено измежду Горна, Северна или Нова. Трето, Заев внася договора в парламента, който го одобрява с просто мнозинство, значи, 60 плюс един глас най-малко. Четвърто и пето, Гърция изпраща писмо до Европейската комисия и до Съвета на НАТО, с което заявява, че няма нищо против Македония да получи дата за преговори за членство в ЕС/ това се случва на 27 или 28 юни/ и да стане член на НАТО. Това пък на срещата на върха на Алианса през юли в Германия. Но и двете събития са под условие Македония да извърши промяна на конституцията на страната. Шесто, през септември / или октомври, както Заев съобщи/ в Македония се провежда референдум за одобрение на новото име на страната. Седмо, осмо, одобреното на референдума име на държавата се внася в парламента, където този път трябва да бъде подкрепено от квалифицирано мнозинство от 80 плюс един глас, както и съответно да бъдат извършени промени в конституцията. Девето, Ципрас внася договора в гръцкия парламент и той се гласува... Шампанското се отваря.

Това е рамката. Достатъчно конкретна и прилично точно ориентирана във времето, пък и най-важното - насочено към двете най-важни за Македония събития през този политически сезон - заседанието на Съвета на ЕС на 28 юни, и срещата на върха на НАТО на 12 и 13 юли в Германия. И двата форума са толкова важни заради възможността да приемат решенията, които в Скопие чакат - дата за начало на преговори за членство в ЕС и покана за членство в НАТО, което Македония пропусна през април 2008 година в Букурещ. Разбира се, ако всичко върви гладко и така, както е планирано и досегашните вътрешно-политически проблеми бъдат решени успешно. Това се отнася и до Македония, и до Гърция.

Не случайно ратификацията на постигнатото споразумение в парламента в Атина е разположено в календара чак на края на процеса, вероятно защото в Гърция искат да се убедят, че македонският политически елит и гражданите в Македония /или повечето от тях!/ наистина желаят спора за името да бъде решен. А всичко, което ще се случи преди това може да бъде сериозен аргумент в ръцете на премиера Ципрас да преодолее, първо, съпротивата вътре в управляваната от него коалиция, и второ, политиката на опозиционната Нова демокрация.

В Скопие освен несъгласието на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ за промяна на името на страната, Заев трябва да има предвид и позицията на президента Георге Иванов. Още преди министърът на външните работи Никола Димитров да отиде на уговорената среща с държавния глава, за да го запознае с договореностите, от кабинета на Иванов съобщиха, че той е против заложения принцип "ерга омнес", тоест, употребата на новото бъдещо име на Македония да бъде за вътре и за навън. Минаха, не минаха няколко часа, и от Атина дойде вестта, че Ципрас отново е потвърдил тяхното разбиране за трите принципа за договореност - съчетано име с географско или времево определение, "ерга омнес" - значи, едно име вътре и навън, промяна на конституцията. Иначе съгласие няма да има.

Много е лесно построена вече къща да се разруши, или договореност за изход от спора да се провали. Трудно е да я докараш да там, че решението да е само на една ръка разстояние и от политическата мъдрост на държавниците да зависи дали това разстояние ще бъде преодоляно. Не крия, че хора, които искат „къщата да бъде разрушена” в Македония има предостатъчно. Но и хора, които са наясно с цената на компромиса, който сегашното управление е готово да направи в името на евроатлантическото европейско бъдеще на държавата. Трудно е, но какво пък, в политиката няма лесни и безболезнени решения.

Още повече, ако е от този тип, в които се налага да се смени името на страната.