Механизмът на европейския банков надзор

Единен банков надзор. Понятие с което страните от Стария континент и по цял свят ще трябва да свикват. Засега е ясно, че механизмът за наблюдение не се приема еднозначно от всички държави в Евросъюза.

Наднационална структура, родена от уроците на кризата. През последните три години страните от Евросъюза се убедиха, често по трудния начин, че е по-добре да работят заедно, за да избегнат финансовите проблеми. Ключовата дума доверие отвори вратите към създаването на банков надзорен орган в еврозоната.

Цената за по-силно и единно евро вероятно е наблюдението. Колкото по-големи са банките, толкова по-наблюдавани ще бъдат. За да не се допуснат рискови практики. И за да могат рекапитализациите да се провеждат безопасно, със средства от Европейския стабилизационен механизъм, без да се прибягва до бюджетите на страните от валутния съюз.

Жан-Клод Юнкер, председател на Еврогрупата: Надзорният механизъм представлява глобален отговор на Еврозоната и на Европейския съюз като цяло за всички в светлината на общите дейности. Смятам, че това е добра новина - осигуряват се повече гаранции за банките, за клиентите и за държавите.

Надзорът е необходим, а не идеален вариант. Някои държави смятат, че той ограничава финансовите действия на национално ниво. Великобритания, Швеция и Чехия вече дадоха да се разбере, че няма да се присъединят към Единния надзорен механизъм.

Участието в банковия съюз е задължително за всички 17 страни-членки на еврозоната и е по желание за страните, които не ползват единната европейска валута.

В този смисъл се разпределя и ролята на правомощията при надзора между Европейската централна банка, която ще наблюдава банките в еврозоната и Европайския банков орган, който ще осъществява общия мониторинг на банките в 27-те страни от Евросъюза.