Къде отиваш, Македонио*?

Професорът и Любчо били на телевизионен дебат по една от телевизиите в Скопие в сряда вечер. Знаех за дебата, защото синът на един колега и приятел- Горазд Чомовски-джуниър, ми се беше обадил да ми каже, че в петък идва с камера в София, за да снима интервюта с български интелектуалци и политици. Момчето от две-три години има своя постоянна рубрика в ТВ24 в Скопие и обикаля балканските държави, за да търси и снима срещи с интересни личности от най-различните сфери. И понеже от време на време му помагам да си намира събеседници в България, та затова ме беше предупредил, че идва. Разбира се, с баща си- ветеранът на македонското новинарство Александър Чомовски- Чом, за когото и друг път съм писал на това място. Някаква такава традиция се създаде - младият, Горазд, си взима екипа и тръгва от човек на човек по уговорените срещи в уговорените часове, а ние с баща му сядаме в първото кафене, което ни попадне на бира и сладки приказки. От Чом-старият научавам за скопските клюки и интриги повече от седмици четене на текстове от сайтове, вестници и списания от Македония. Пък и човекът, като някогашен радиожурналист, а сега ТВ звезда, е сладкодумен и артистичен. Септемврийското слънце грее, бирата е добра, моабетът върви...После ще ме питат защо знам толкова много неща за Македония, които другите не знаят, ами ето затова- защото си подбирам хората, с които да си пия кафето...

Горазд беше прочел някъде в мрежата, че Владо Бучковски ще гостува в София в четвъртък вечер като гост в лекторията „Македония” на Македонския научен институт, която водя вече втора или трета година, трябва да го сметна. И веднага ме попита до кога някогашният министър на отбраната и после премиер на страната ще бъде в София, та ако остане и в петък, и той да го „хване” за интервю. Абе, Горазде, млади Чоме, защо не си го „хванеш”, когато е в Скопие, иди при него в Университета, знаеш къде му е кабинета, човекът преподава там римско право и реторика, пък е и популярен и сладкодумен събеседник...Остави професора сега на мене и на моите гости в лекторията, не случайно съм го поканил да бъде в София само десетина дни преди референдума в Македония. Пък и тукашните медии го търсят - първо Дарик радио, после Програма „Хоризонт” на БНР, БНТ в Сутрешния си блок, ТВ Блумбърг. Срещнах го и с първия български посланик в Македония, с когото се знаят отлично и с новия ни, който чака агремана за да тръгне към Скопие... Който поиска, получи интервю тъй като очевидно Бучковски има отношение не само към науката, но и към модерните форми на медийната пропаганда, които сега наричат ПР. На всички въпроси на колегите отговори внимателно и търпеливо, компетентно и с познаване на обстановката вътре в страната си и с една загриженост за това дали референдумът на 30 септември ще успее.

И лекторията ми мина отлично, интелектуално и образовано, бих могъл да кажа. И не може да е иначе, когато и публиката знае добре и подробно нещата около Македония, и гостът си го бива. Пък и домакинът - модератор, тоест, моята скромност, също още не е за изхвърляне.

Та, професор Владо Бучковски ми донесе новата книга на Любчо Георгиевски. Предишната вечер, когато дебатът им в студиото свършил, Бучковски се похвалил, че на следващия ден заминава за София за лекторията на МНИ. А, така ли, казал Георгиевски, ето ти два екземпляра от книгата ми, носи я там...Имал в студиото няколко, бил ги донесъл за да я покаже пред телевизионната публика, един вид реклама, и веднага решил, че ние също трябва да я имаме. Когато взех Бучковски от хотела, първата му работа му беше да ми даде един екземпляр. Вторият отиде в библиотеката на МНИ.

Благодарих на професора и го попитах как мина дебата, имаше ли спор, караха ли се,а той ми отговори: какъв спор, Коста, когато и двамата сме от онези разумни македонци, някога бивши премиери на страната в различни периоди, които искат референдумът на 30 септември да успее. И на двамата не ни пречи витиеватостта на въпроса- „Подкрепяте ли членството на Македония в НАТО и в ЕС и Договора с Гърция?” и двамата приемаме, че с този договор с южния ни съсед решаваме един спор, продължаващ повече от четвърт век и двамата сме наясно за високата цена, която плащаме за това да бъдем членове на НАТО и на ЕС и по този начин да гарантираме стабилността на държавата и нейното бъдеще. И двамата искаме да помогнем на сегашните власти и на правителството на Зоран Заев да изпълни всички конституционни изисквания за легитимността на допитването, да внушим на хората, които се колебаят, все пак да отидат при урните и да кажат мнението си, пък нека то да е против. Само да гласуват...каза професор д-р Владо Бучковски, връчвайки ми книгата на някогашния лидер на ВМРО-ДПМНЕ и премиер на Македония Любчо Георгиевски.

Интересното е друго - двамата - Бучковски и Георгиевски, Владо и Любчо са от две различни политически „семейства”, както се казва по европейски. Бучковски е социалдемократ, значи, от македонската левица, докато Георгиевски, като един от създателите на ВМРО-ДПМНЕ е от десницата. И какво от това, щом и двамата имат мисъл в главата си и тази мисъл е за доброто бъдеще на Македония, което в момента се идентифицира с подкрепа на договора с Гърция и чрез него- членство в НАТО и в ЕС. Какво значение имат партийните и идеологически различия, когато страната е изправена пред тежък исторически избор? Никакво, май.

*Заглавието на книгата на Любчо Георгиевски е „Моята македонска приказка. Накъде отиваш, Македонио?”