В селото на Октай Енимехмедов

В сунгурларското село Прилеп живее чичото на Октай. Шефкет Енимехмедов е инвалид. Научил за случилото се от телевизята.

Шефкет Енимехмедов - чичо на Октай:
- Вчера цял ден гледам, снощи не можах да заспя изобщо.

БНТ:
- Как си го обяснявате?

Шефкет Енимехмедов:
- Освен някой да го е навил за нещо. И го пребиха там - от бой. И тая охрана там за какво е - не знам.

По думите на Шефкет, Октай бил изключително уважителен и често е идвал в селото.

Шефкет Енимехмедов - чичо на Октай:
- Много кротко беше, винаги на байрямите идваше тука да ни поздравява, да ни целуне ръка, винаги уважение имаше към по-възрастните.

Зекие Енимехмедова - леля на Октай:
- Какво кротко дете, не мога да повярвам! Гледам, казвам, Божеееее, нашето дете - племенника. Той не можа да го познае... Има нещо. Самичък не може да го направи, това дете.

За цялата фамилия Енимехмедови съседите казват само хубави неща.

Съсед:
- Разбрани хора, не знам защо така стана, не знам... Сигурно нещо смесено има с други хора, не знам.

Съседка:
- Не мога да си го обясня аз това нещо, той да постъпи така... Студент...

БНТ:
- Иначе има ли политически настроения в селото?

Съселянин:
- Абсурд, абсурд! Тука си живеем като брат и сетра, като брат и сестра! Аз вече съм на 56 години, вражда изобщо не си спомням.

Някои хора в селото смятат, че Октай е направил опита за покушение за пари. Ето мнението на някои негови съселяни:

- Платено, напълно е възможно да е вземал някой лев момчето. Освен за пари, за какво друго, на 25 години момче, какво друго, власт не му трябва. Малко парички да си поживее и това е. Използват го, какво друго.

- За пари е разбира се, с празен пистолет за какво ще излезе.

- Сега ще изкара пари и от туй, дето го биха. Накрая ще го изпратят в чужбина, ще си живее, а пък тука България остава с петното. Всичкото е театър за много пари.

Всички обаче познават Октай като добро и умно момче.