Отчет на програмата "Виа Понтика"

В Бургас днес ще бъде направен отчет на Правителствената програма "Виа Понтика" за 2012 година и ще бъдат обявени плановете на програмата за 2013.

Директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров каза, че идеята се да предприемат интензивни археологически разкопки и заедно с тях консервация и реставрация на откритите недвижими паметници на културата по южното Черноморие е била принципна.

Проектът е кръстен "Виа Понтика", защото така се е наричал в древността черноморският път.

"Бяха разкопани около десет значими обекти, включително и цели нови, непознати досега градове, като Акра при Черноморец, при Китен - тракийската и средновековна крепост Урдовиза. Същевременно бяха предприети и реставрации на десет обекта. Вече почти напълно са завършени гробницата край Поморие, голяма част от крепостните стени на Созопол, където реставрацията върви паралелно с разкопките, които продължават в тези топли дни и през зимата. И през следващата година "Виа Понтика" ще бъде разширена до естествените си граници, обхващайки и останалата част на Черноморието", разказа проф. Димитров.

Сумата за археологически разкопки през следващата година е 6 240 000 лева, съобщи историкът. В Бургаска област разкопките се разширяват с крепостна стена в Обзор, подновяват се и разкопките край Дебелт. Включва се и Варненска област, и още пет други.

"Избрахме Черноморието като начало на тази пилотна програма, защото при Черноморието разполагаме с огромна хотелска база, която се използва само два-три месеца в годината, разполага с отлични пристанища, летища. Но програмата ще бъде разширена с подобни обекти на групи и в Търновски, Шуменски, Силистренски и Видински окръг, а вероятно и в Благоевградски", поясни проф. Димитров.

По този начин се надяваме да разширим културно-историческия и поклонническия туризъм в България и да повишим неговия процент от 1-2 % от общите приходи до поне 15-20, колкото е по цял свят, каза още той.

И като че ли да ознаменуваме повода, вчера археолозите в Созопол намериха две изключително ценни за историческата наука находки. "Това са печати, които са скрепявали писма, укази, постановления на древни високостоящи в държавната или в църковната йерархия личности. Те излизат много рядко, а текстовете под тях ни дават възможност да надникнем много повече, отколкото керамиката или някакви други, неговорещи със свой собствен език предмети, които разкриваме", обясни професорът.

На големия печат на пръв поглед личи Свети Димитър, което говори, че най-вероятно висш военен началник е получил заповед, скрепена с оловния знак. Това е станало през 12 век -времето, когато избухва въстанието, довело до възстановяването на Българската държава от Асен и Петър. Въстанието тръгва от Черноморието и центърът е бил град Анхиало - днешно Поморие, а Асен и Петър са се присъединили и са го оглавили във Велико Търново, поясни Божидар Димитров. Затова и няма да се учудим, ако и този печат е свързан именно с въстанието на Асен и Петър, каза историкът.