Ямбол е в траур, ден на траур за цяла България

Ямбол осъмна в скръб - със спуснати наполовина знамена и притихнали улици. Стотици дойдоха в църквата да се помолят за душите на загиналите и да поплачат за песните, които те не изпяха.

Панайот Чакъров, архиерейски наместник: "Ако първо се бяхме помолили, изпросили божията помощ, вероятно тези неща или няма да се случват, или ще бъдат по-малко в живота ни."

Жена: "Бях в църквата, това ме спаси, когато стана това нещо."

Жена: "При нас ужасът е голям, защото сред жертвите е и нашата майка. Така че ужасът е много, много голям, нещо, което не може да се опише с думи, да се каже."

Жена: "Най-тясното място от тук и от тук заградени със сергии. На най-тясното място, защо автобусът се връща? Закарал жените, добре възрастни жени, защо трябва да се връща? Там има паркинг, никога не пускат автобусите надолу. Така че сега ще изпращаме четири, другата не я знаем къде е."

Осем от загиналите са жители на Ямбол. Почернени са и околните села. Сред тях е и Безмер. Жертвите от селото са три. Приятелките Вълкана, София и Минка щели да пеят на събора вчера. Цялото село се събра днес, за да ги изпрати.

Жена: "Наши близки са, добри жени бяха."

Репортер: "Как се чувствате в момента?"

Жена: "Видяхме автобуса и как пресече асфалта и как се втурна към долината надолу. И големи трясъци и писъци - друго не видяхме. Чак после разбрахме, че 3 от нашите жени липсват. Може би е някакво Божие наказание. Те бяха толкова жизнени, пълни с живот, въпреки че са на възраст, бяха пълни с живот. Животът беше пред тях. Те бързаха, за да се запишат да пеят. Те пееха, бяха весели, бяха душата на клуба на пенсионера. Те организираха мероприятията. Сега просто опустя. Ще опустее оттук нататък."

Жена: "Това е последно изпращане на нашите приятелки. Всичките са ни приятелки. Не са злобни хора, добри жени, работеха до последно. Минка и Вълканка - всичките работеха до последно."

Жена: "Жените ги познавам, те са толкова жизнени, пълни с радост, с усмивка, просто е жестока смъртта им. Добре че другите хора са оцелели и не са имали това нещастие да ги сполети."

Остава да помълчим, да помним ужаса на катастрофата и да се молим той да не се повтаря. А шестнайсетте да поменем и да поплачем в тишината, която остана след тях.