Да преживееш лавина в Рила

Какво е да преживееш лавина? Един от тримата алпинисти, спасени с моторни шейни и военен хеликоптер в Рила преди 3 седмици, разказва какво са преживели пострадалите. Наше проучаване показа, че единствените отлично подготвени за търсене и спасяване от въздуха в България са военните от Авиобаза "Крумово".

Процедурата по вдигане на хеликоптер "Кугър" обаче е твърде сложна, тъй като вертолетът е военен и приоритетно изпълнява задачи за Българската армия. Според проучване в застрахователния бизнес, България е единствената страна в Европейския съюз, която още няма специализирана система ХЕМС за медицинска помощ от въздуха.

Григор и приятелите му прекарват цели 3 часа в дълбокия сняг, на минус 10 градуса, преди да чуят спасителния шум на хеликоптера. Те са пометени от голяма снежна маса, докато катерят Езерния лед близо до най-високото от 7-те рилски езера "Сълзата".

"Лавината ни осуети плановете. Изхвърли ни, буквално ни изхвърли от стената", разказва алпинистът Григор Вътев.

"Това, което помня аз беше как летя в мъгла", споделя Григор Вътев, алпинист, и допълва: "Виждах само снежни бузи и чувах охкащия Дамян до мене. Невъзможност да помръдна. Целият бях омотан от въжето - като пашкул."

Григор успява да разреже въжетата около себе си и приятелите си - това всъщност е първият им късмет, в джоба си един от тримата носи нож. Григор се отървава най-леко - има пукнат прешлен на гръбнака. Стоян е със счупен крак. Дамян има най-сериозни счупвания. Той вече претърпя две операции и още не е изписан от болницата. И тримата са имали хипотермия.

"Това, което ни притесни най-много беше хъркането в гърдите и кървенето през устата - това беше много страшно, защото не знаехме какво се случва", каза Григор Вътев, алпинист.

Алпинистите увиват най-тежко пострадалия в термо фолио, за да го предпазят от измръзване. Тримата не могат да се движат и затова прекарват 3 часа в студа, докато дойде хеликоптерът.

"Късметът е доста голям за нас, тъй като все пак успяхме да получим помощ с хеликоптер. Хеликоптерът, с който бяхме спасени е военен, предполагам, че не би могло винаги да бъдат алармирани военните и да разчитаме само на тях", заяви Григор Вътев, алпинист.

Две тристранни заповеди регламентират как да става спасяването на граждани от Военновъздушните сили. Военните обаче се намесват основно при големи бедствия и при гасене на пожари.

"За Военновъздушните сили и за силите и средствата, които ние поддържаме, готвим, тези задачи не са типични. Но ние имаме готовност за изпълнение на такива задачи и както знаете, участваме", подчерта полк. Анатоли Кръстев, началник.

Информацията за пострадал трябва да достигне до дежурния във Военния команден център чрез 112. От този център, след получаване на нужните документи, заповедта за излитане най-после достига до екипажа.

"Налагало се е да излитаме, за съжаление много пъти е било късно", каза ген. Златко Златев, командир на 24-та вертолетна авиобаза "Крумово", и допълни, че "когато се забави информацията или не протече своевременно, вече нашето явяване е закъсняло фатално."

По света медицинското спасяване от въздуха е подсигурено чрез единна система. Полетите се финансират от застрахователни компании и чрез социалните осигуровки. В България обаче такава система няма.