Въвеждането на 10-годишна давност върху задълженията, които не са от търговска дейност, трябва да сложи край на битовите съдебни дела. Това е целта на промените в Закона за задълженията, които влязоха в парламента. Ако те бъдат приети, след 10-годишен срок се отписват автоматично натрупаните сметки за ток, вода, телефон, лизинг, както и някои потребителски кредити, без обезпечение.
След изтичането на 10-те години, дългът повече няма да тежи на човек, дори и ако през този период кредиторът е водил дела, за да си върне парите. Това е една от идеите на законовата поправка. В момента действа 5-годишна обща давност и 3-годишна за периодични плащания. Към днешна дата, ако кредиторът предяви иск за задължението си, давността автоматично се прекъсва и започва да тече наново, а с нея - и дългът.
"В момента е възможно, когато един гражданин дължи някакви суми, изпълнителните производства да продължават над 10 години. Имаме случаи и на 15-17 години изпълнително производство, където се трупат редица лихви, разноски, такси", обясни депутатът от ГЕРБ Емил Радев, който е вносител на законопроекта. "Сега, след изтичането на 10-та година, независимо, че се водят изпълнителни производства, ще се прекратяват и гражданинът ще може наново да гради своята семейна икономика, и да започне на чисто", допълни той.
И в момента държавата използва 10-годишната абсолютна давност за данъците, които събира, така че тя може да се приложи и за частните дългове, заяви Емил Радев. Поправката в закона е разумна и целесъобразна, е мнението и на практикуващи юристи.
"Тази абсолютна давност действа като една метла. Една метла, която трябва да измете вземането, образно казано е това, независимо дали е текла, спирала давността", коментира законопроекта адвокат Стефка Атанасова.
Когато законът бъде приет, абсолютната давност ще се счита от 1 януари на годината, следваща годината, в която кредиторът е поискал задължението си. Според Емил Радев, след като влезе в сила поправката в закона, тя ще изчисти дълговете 10 години назад. Адвокат Атанасова обаче отбеляза, че така разписан нормативният акт ще засегне само бъдещите длъжници и за да му се придаде обратно действие, текстовете трябва да се прецизират. В крайна сметка, депутати и юристи се обединяват, че законът ще облекчи длъжниците и съдебната система. А според Атанасова, е и в защита на кредиторите.
"Следва да накара кредиторите своевременно да си търсят и да си събират задълженията, и да не очакват да се обогатят от лихви от една страна, от друга страна, ще ги принуди да си преосмислят разходите, които правят за събиране на вземания, т.е. да не влагат средства за съдебни дела, за частни съдебни изпълнители и да събират вземания от хора, които са на практика неплатежоспособни", поясни адвокат Атанасова.
"Те, в рамките на 3-4-5 години, могат да се удовлетворят, стига да има откъде. Но когато няма откъде, не можем да държим гражданина в едно вечно зависимо положение, той да се страхува да тръгне на работа, защото веднага ще му бъде застопорено трудовото възнаграждение, каквото и имущество да придобие, то ще бъде изнесено на публична продан", мотивира се депутатът от ГЕРБ Емил Радев.
Предложението е промяната в закона да влезе в сила 6 месеца, след като нормативният акт бъде приет. Трябва да се помни също така, че давността не се прилага служебно и не означава заличаване на задълженията, а длъжникът трябва да се позове на нея.