Спасените

От днес в "По света и у нас" започваме излъчването на поредица от истории, която нарекохме "Спасените" - посвещаваме я на 70-годишнината от спасяването на българските евреи, която отбелязваме тази година. Освен личните спомени ще видите и какво пазят фондовете на Държавна агенция "Архиви" от онези вречена.

Софи Данон е известна сред приятелите си като жената, от която животът прелива. Тя е съхранила спомените за унижението, оцеляването и спасението. Помни първата си жълта значка след приемането на Закона за защита на нацията, но друго нещо унижило не по-малко нейния род - на баща й, герой от войните, вместо признание не закачили звезда, със
снизхождение му се полагали жълти копчета.

Помни абитуриентския си бал, роклята й, ушита с плат от стара рокля на майка й - с дантела, да прикрие жълтата значка, помни салона и съучениците й, и окуражаващите погледи на учителите.

Софи Данон:
- И в следващия момент ми се завъртя всичко и видях на рамката на врата околийския управител. Застанал там и ми направи само знак с ръка да дойда. Как съм се предвижила до него, не знам! Ама целият свят ми се въртеше. И той ми каза - навън!

Помни и заповедта, с която ги събрали в училището в Пазарджик с багаж на човек до 20 килограма, помни и как си купила защитен крем, за да не й изгори лицето... в трудовите лагери в окупираната от нацистите Полша. Помни и полицая, който им казва: свободни сте до второ нареждане, помни, че се заговорило за
спасител, трябвало да разберат кой е той.

Софи Данон:
- Какво е станало сега, никой не ти казва, но до второ нареждане. И почнаха слухове - нема ешелони, нема вагони, някакъв Пешев в Народното събрание, Габровски не подписал, царят избягал, той не искал - и почнаха: Царят ни спаси, комунистите ни спасиха, народът ни спаси, организацията на лекарите, на писателите... Само откъслечни сведения за протестите получавахме. И ние казахме, ние си го измислихме това - народът, българският народ!

И днес, 70 години по-късно, Софи Данон, посочва същия спасител - българския народ. Но това не й помага да забрави оцеляването преди спасението, но и не иска - то я прави силна, казва тя.