Смолянско село затваря кръчмите си след референдум през 1924 г.

На Трифон Зарезан решихме да ви разкажем как преди близо век българите са се борили с пиянството. В Държавните архиви има свидетелства от 20-те години на миналия век за местни референдуми, провеждани с единствената цел да се затворят кръчмите по села и градове. Тогава Америка въвежда сухия режим, довел до гангстерски войни. Тук до войни не се стига, но ефектът от пряката демокрация върху пиянството на народа е минимален.

Първите кръчми у нас са затворени по силата на закон за допитване до местното население. Борбата е подхваната от учители, лекари и свещеници от смолянското село Левочево през 1924 г. след няколко пиянски свади с трагичен край. Агитацията се провежда с листовки, всяка от които завършва с призива: "Трезвейте!". На местен референдум левочевци се оказват "за" затварянето на кръчмите. Вероятно не е без значение е фактът, че за първи път жени от селото са допуснати да гласуват, като се има предвид, че у нас нежният пол получава пълни гласоподавателски права едва след 44-та.

Доц. д-р Мартин Иванов - председател на Държавна агенция "Архиви":
- След затварянето на кръчмите в Левочево, един контингент от мъже продължава със своите вредни навици и за съжаление на жените ходи пеша до близки села - близки на няколко десетки километра. Тъй като не може да устои на тази пущина, както се казва в документите. Тогава трезвениците почват борба и в съседните села. Успешни референдуми се провеждат в още 7 села и се чуват дори призиви за "сухи" сватби, каквото и да значи това. 10 години кръчмите в региона остават затворени. Но, както се казва в един друг документ, за съжаление през 1937 година беше назначен за кмет на Левочево г-н Лечев от София и той не по-малко алкохолик от левочевци, като кмет на Левочево разреши официално от началото на 38 година възстановяването и отварянето на кръчмите.

Че проблемът с алкохола не е само смолянски, става ясно през 47-ма, когато народната власт утвърждава специален закон за намаляване броя на кръчмите и ограничаване на пиянството.

Според чл. 1 на закона се казва, че във всяко населено място може да има най-много по една кръчма на всеки 800 жители, а на селища над 30 000 души - по една кръчма на всеки хиляда души. Създава се една комисия, в която участва кметът, представител на местното МВР, не случайно, както и на профсъюзите, и на ОФ организацията, която преценява кои кръчми да останат и кои - не.

Резултатът: социалното напрежение става толкова голямо, че МВР издава Окръжно кръчмите да не се затварят на един път, а поетапно. Дали и как това се е случило, историята мълчи.