Когато денят започва с Туитър

2860 поста в „Туитър” e написал президентът на Съединените щати Доналд Тръмп през миналата година. Това са обобщили любители на статистиката. Но както те, така и самият Тръмп, едва ли си представят живописно за колко журналисти началото на работния ден означава проверка на социалните мрежи, често пъти в ранни зори.

Тръмп въведе практиката да съобщава там новини, но понякога и да всява смут, изразявайки по свой начин мнение, критика или откровена подигравка - като например онази с размера на "ядрения бутон" на севернокорейския лидер Ким Чен-ун (нищо че после смекчи тона, разговаря на четири очи със севернокорейския си колега, а сега се споменава и може би подготвя и втора среща на върха).

Същата сутрин с „Туитър” е започнал денят на Джереми в Оукланд в щата Калифорния, където вестник „Политико” има свое подразделение. Така е всяка сутрин. Защото всеки ден до читателите под формата на нюзлетър (електронен бюлетин) трябва да достигнат най-съществените новини за деня и той като дежурен редактор не бива да изпуска нищо важно от информационния поток. Говорейки си за това в хладната редакция край Сан Франциско, усещам, че километрите и часовата разлика се стопяват - в работата си ние всъщност сме еднакви.

И американските ми колеги търпят критики. Според президента Тръмп пресата пуска за него „фалшиви новини” – отново според цитираната по-рано статистика той е обвинил вестниците в това цели 193 пъти.

Настоящият стопанин на Белия дом е в правото си да сподели мнение, но и медиите в САЩ имат свободата да не му останат длъжни, най-вече заради модела си на финасиране.

Силни локални медии, подкрепяни от местното население. Това е формулата за гарантирането на независима журналистика, с цялата условност на това понятие.

Така го правят отвъд Океана. Или поне такава картина се очерта по време на близо едномесечното ми посещение в пет града - Вашингтон, Сан Франциско, Солт Лейк Сити, Питсбърг и Ню Йорк, съпътствано от многобройни срещи с журналисти, университетски преподаватели, хора от властта, представители на полицията и съда, неправителствени организации.

В САЩ малко четат вестници (повече онлайн), но много слушат радио, а телевизия гледат средно по седем-осем часа дневно, но не новини, а спорт и други програми.

Едни от най-известните вестници в света - „Ню Йорк Таймс” и „Вашингтон пост” се четат от едва 10% от американците, макар и влиятелни представители на обществеността. Това обобщение направи колега, разследващ журналист, по време на непринудено събеседване във Вашингтон през ноември тази година.

В друг разговор, местна гражданка от български произход сподели, че вкъщи няма телевизор и предпочита да слуша радио. Останалата информация, най-вече свързана с България, си набавя чрез интернет, включително телевизионните новинарски емисии. А сред любимите ѝ предавания се оказа ИСТОРИЯ.BG.

Дни по-късно, когато вече имах няколко града зад гърба си и съответно лични впечатления от местните телевизионни канали, радиостанции и печат, осъзнах, че си имам работа с мощни локални медии, а кой вид избират гражданите е просто въпрос на личен стил и вкус.

От новините до прогнозата на времето - съдържанието е подчинено на съответното населено място и щат, докато националните новини представляват една малка част от емисиите, а още по-незначителна е позицията на международните новини, ако изобщо са включени в новинарските блокове. Но все пак ако ги има, определено доминират две теми - Русия и Брекзит.

Този модел е напълно логичен предвид размерите и федералното управление на страната. Друг важен елемент се оказва ключов при избора на теми - какво всъщност интересува и вълнува местните хора, защото те са тези, без чиято финансова подкрепа, много медии не биха съществували, поне не в този си вид.

В най-голяма степен това важи за радиостанциите. 80% от финансирането им идва от самите слушатели. Разговорите с граждани в няколко щата потвърдиха тази практика - те споделиха, че с удоволствие предоставят, макар и скромни суми, на любимите си, естествено местни, радиа. Те, от своя страна, приканват слушателите си да даряват, за да подкрепят по този начин независимата журналистика.

Любопитно е как осигуряват програмите си малките американски радиостанции. Локалните новини и репортажи са задача на журналистите на място, но „гръбнакът” на съдържанието може да идва например от NPR – национално обществено радио, базирано във Вашингтон, където 800 души „произвеждат” най-разнообразни шоута, включително сутрешното и „уикендското”. В последното впрочем е продуцент и българката Моника Евстатиева. Така готовата продукция се използва от местните радиа, които я „сглобяват” към своята работа.

Иначе не всичко е дигитализирано и много от тях разполагат с фонотеки с компактдискове, от които се излъчва музиката в програмата. Също така все още се използва и лентата, която не е нещо необичайно и за някои телевизии. И не защото са изостанали, а тъй като качествата и възможностите на лентата са несравними, въпреки конкуренцията и улеснението на съвременните технологии. И това си проличаваше всеки път в погледа на техническите лица, с които разговарях - с онзи особен пламък в очите, когато отварях темата.

На сходен принцип се прави и телевизионно съдържание. Самите студиа на локалните телевизионни канали са рационално разпределени - без излишни, но отворени пространства. Например, студиото на Fox 13 в Солт Лейк Сити прелива естествено към редакцията и бюрата на редакторите - без каквито и да било прегради.

Важно е да се отбележи, че обществените радио и телевизия се ползват с голямо доверие, като най-силно е то за местните медии.

Локални медии с глобални теми – бъдещата тенденция

Климатичните промени, политиката, пропастта между бедните и богатите... Тези въпроси вълнуват местните общности, но и все повече млади хора, особено избралите да учат журналистика.

Университетски преподаватели споделиха, че само допреди няколко години студентите са предпочитали да специализират в области като спорт, мода, хайлайф, докато днес те се интересуват от големите световни въпроси с ясното съзнание, че могат да бъдат фактор за промяна. Като нагледен пример в Солт Лейк Сити дадоха глобалното затопляне, заради което силният зимен сезон вече е с две седмици по-кратък и това се усеща от бизнеса и от местните хора. А младите вярват, че имат силата чрез словото да предизвикат дебат за дълбоките причини за този факт.

В университета в Бъркли, Калифорния, обаче с тревога установяват, че екипите в медиите и особено във вестниците непрекъснато намаляват, а същевременно от тях се очаква да покриват разнообразие от теми. Причината е в интернет – там освен изобилие от информация, без оглед дали е достоверна, или не, са и рекламодателите, защото за тях е много по-лесно директно да достигнат до потребителите чрез социалните мрежи или търсачките. Така особено деликатно става положението за вестниците и все повече от тях съществуват отчасти на хартия, но много повече онлайн. Ето защо финансовата подкрепа на местните общности ще става все по-ключова.

Медиите и медийната среда се променят, не само в Съединените щати, и това е естествен процес. И въпреки някои отлики с Европа, на шега можем да кажем, че със сигурност си приличаме в едно - следим туитовете на Тръмп. Рано сутрин.

* Телевизионни студиа и редакции в Сан Франциско и Питсбърг