Каменната грамада е описана още от Вазов

Като съдия в град Берковица Иван Вазов пише поемата „Грамада" на един дъх, впечатлен от историята на двама влюбени, разделени от бащата на девойката - чорбаджи Цеко. Затова, според старинния обичай цялото село го проклело, всеки хвърлил камък и се образувала грамада.

"Като всеки с хвърлянето на камъка казвал "Проклет да е!". „Натемия" се казва още - народна клетва. Сторвайки такива грамади, те са вярвали, че така ще възтържествува правдата" - обяснява уредника на музея в Берковица Петя Гергова.

Някогашната грамада е разрушена при прокарването на железопътната линия, но по-късно ентусиасти я възстановяват на 4 км. от Берковица, край пътя за Монтана. Художникът Валентин Герасимов е участвал в акцията и разказва, че пренасяли камъните с кошници.

Според художника Валентин Герасимов и днес народът иска пак да изрази негодувание към управляващите.

"Грамадата е голям символ, тя е изблик на голямото народно недоволство" - потвърждава и Валентин Иванов от Берковица.

Популярността на Вазовата "Грамада" е била толкова голяма, че по нея точно преди един век е играна пиеса в Народния театър и е създаден филм. Въпреки трагичния сюжет на поемата, посланието й всъщност е оптимистично с народната вяра, че доброто в крайна сметка ще победи.