Трима от четирима българи искат реално работещо правораздаване и осъдителни присъди за корупция по високите етажи, а доверието в новата власт е отчетливо едноизмерно, то се захранва почти изцяло от фигурата на Румен Радев, а не от капацитета на министрите, което може да се превърне в структурна уязвимост. Премиерът Румен Радев е с рекордни 56% доверие срещу едва 22% недоверие и остава единственият политик с позитивен нетен рейтинг, сочат данни от проучване на "Маркет линкс", проведено в периода 16 - 27 май 2026 г. между 1008 лица над 18 г. в страната чрез пряко-лично интервю и онлайн анкета. Финансирането е осигурено съвместно от агенцията и бТВ.
Сравнително високото участие на последните избори и резултатите от тях дават основание на голяма част от българските граждани да очакват смяна на управленския модел, което е и основна цел на обществената социално-политическа активност през последните години, твърдят от агенцията.
Изборите и оценката за тяхната организация, са основни фактори за позитивната промяна в доверието в служебния кабинет, воден от Андрей Гюров. Резултатите за месец май компенсират негативния спад, който се свързваше с анонсирането на подписаното споразумение с Украйна, сочат данни на "Маркет линкс".
Коренно различна е картината с влизането в длъжност на кабинета "Радев", което потвърждава тезата, че структурата на общественото доверие в новата власт е отчетливо едноизмерна и основана на фигурата на бившия президент и настоящ премиер, не на капацитета на министрите в него.
Различна е картината и в доверието в парламента, въпреки че не се отчитат толкова високи резултати на доверие, както в изпълнителната власт и лично в премиера Радев. Все пак недоверието е значително по-ниско (с около 24%), докато доверието се е повишило три пъти - от 6% през април до 19% през месец май.
Персоналното обществено влияние на премиера е основният политически капитал, с който разполагат и кабинетът, и първата политическа сила. Високите стойности показват много високите очаквания и надежди към личността на Радев.
Сравнително високата мобилизация и след изборите показва повишена обществена чувствителност и политическа ангажираност на българските граждани, твърдят от агенцията.
В ситуация с ново управление, натоварено с високи очаквания за смяна на модела, се да очаква и по-реактивно поведение по отношение на важните решения и действия на управляващите, което е най-вероятно да се прояви в есенния политически сезон.
Електоралната картина по отношение на подкрепата за партиите показва възпроизвеждане на изборните резултати с някои съществени специфики. Първата и основна е, че отново се регистрира висок дял на нерешилите за кого да гласуват, което е ясна индикация, че освен конформисткия вот, който следва победителя, има значим сегмент избиратели, които отказват да се идентифицират с някоя от парламентарно представените политически сили.
Делът на "Прогресивна България" е с около 10 пункта по-нисък от постигнатото на вота през април, което е индикатор както за електоралната вълна, надигнала се в последните дни, така и очерталото се ядро на партията. Над 300 000 избиратели на "Прогресивна България" не потвърждават вота си безусловно.
Новият кабинет не предложи ярко изявени личности, публично ангажирани с реформистки позиции, но въпреки това гражданите смятат, че министрите са с достатъчна професионална компетентност, сочат данните. Над половината българи виждат действията на управлението като затвърждаване на позициите на България в ЕС, като тук трябва да бъде отчетено, че това обхваща и гражданите, споделящи умерено критичните позиции на премиера към съюза.
Според "Маркет линкс" основните задачи в дневния ред на обществото е възстановяването на справедливостта чрез реформи в правораздаването – подкрепено от всеки 3 от 4 българи. Почти идентични са разпределенията на отговорите и по отношение на очакването за осъдителни присъди за корупция по високите етажи на властта.
Видимата свръхактивност на управляващите по отношение на „борбата с високите цени“ и настояването, че това е основен приоритет в настоящия момент не се потвърждава от данните. Около и под 1/3 от всички смятат, че цените са основното предизвикателство пред страната, докато почти половината са съгласни с твърдението, че това е ненаказаната корупция.
Още по-категорични са обществените нагласи по отношение на комуникационната подготовка на обществото за увеличаване на държавния дълг чрез нови заеми. Едва 11% са съгласни с тезата, изразена от министъра на финансите, че това е неизбежен ход за покриване на текущите разходи за възнаграждения в държавния сектор и пенсии, докато 70% подкрепят тезата, че нов дълг следва да бъде емитиран само след оптимизация на държавните разходи.
Графики: "Маркет линкс"
Чуй новините
Подкаст
