70 години от спасяването на българските евреи

Днес България отбелязва 70-та годишнина от спасяването на българските евреи по време на Втората световна воина. Отдаваме почит и на повече от 11 хиляди евреи от Македония и Беломорска Тракия, изпратени в лагерите на смъртта. Какво е да преживееш ужаса, когато си само на осем години - вижте разказа на дългогодишния учител по математика Аврам Папаро.

Аврам Папаро е от хората с много спомени. Признава, обаче, че един от най-силните, въпреки достолепната му възраст, е от дните малко преди 10 март 1943 година, когато бил едва на осем. Заповядано било всички евреи във Видин да съберат багажа си.

"Пет килограма багаж и щели да ни изселват. На къде - не се знаело. Само се прокрадвала истината, че хората от там не се връщат", споделя Аврам.

Един полицай предложил на родителите на Аврам да прибере хлапето при своите две деца и така да го спаси.

"Аз щях да бъда спасен благодарение на този полицай", добави учителят по математика.

За другото - голямото спасение на еврейте в България, Аврам научил, когато пораснал. Но за него е привилегия да помни и малките спасения - помни обаче и унижението, и глада. Противно на Закона за защита на нацията цигарената фабрика във Видин дала работа на еврейте.

"Техническият директор - Стефан Банов се е казвал, ако не се лъжа, дава работа на 350 - 400 младежи. Един от тези младежи е бил моят брат Рафаел. Шиндлер е спасявал по този начин от смърт евреите, а тук този човек е спасявал от глад евреите. Как е устоял - тове е загадка", разказва Аврам.

През 1942 година се случило най-голямото наводнение в историята на Видин. На помощ се притекла армията, чули се призиви - спасявайте първо българите. Аврам никога няма да забрави извиканата на висок глас позицията на един от генералите.

"Всички са видинчани, всички са хора, я си гледайте работата, и започва спасяването на всички. В една лодка са българи и евреи. Ето баща ми снима, тези снимки за пръв път ги показвам от моя архив. Ето ги войниците... Това се помни, това е голямо нещо", добави Аврам.

Аврам помни и баща си в трудовите лагери, помни и как приятелите му видели шлеповете с 11 343-мата евреи от Беломорска Тракия и Македония, които отплавали по Дунав на запад и повече никога не се върнали. Заради себе си и заради тях Аврам иска да помни. А да помниш, според него означава да не делиш истината, защото няма как да има спасение без ужас, но няма как да има спасение и без голяма доброта.