ИЗВЕСТИЯ

Моите новини

ЗАПАЗЕНИ

КНСБ със спешни мерки

bnt avatar logo от Цветелина Борисова
A+ A-
Чете се за: 01:21 мин.
Икономика

Пакет от спешни мерки за повишаване на жизнения стандарт у нас предложиха от КНСБ. Една от идеите е да се отложат капиталовите разходи и да се намалят парите за инфраструктурни проекти като икономисаните пари отидат за подобряване на финансовото състояние на хората. Синдикатът иска още да се вдигне с около 10 на сто минималната работна заплата - при това още от 1 април, също - да се задействат добавки за най-ниските  пенсии, за енергийните помощи и за майчинските.

кнсб спешни мерки
КНСБ представи пакет от спешни мерки за подпомагане на най-бедната част от българското население, като парите да се осигурят чрез свиване на капиталовите разходи в бюджета.

Някои от предложенията са още от 1 април да се увеличи минималната работна заплата и да се задействат добавки към най-ниските пенсии, енергийните помощи и майчинските. Тези мерки ще бъдат изпратени на служебния кабинет, и от КНСБ ще настояват да бъдат разгледани от Националния съвет за тристраннно сътрудничество в началото на следващата седмица.

Първото от поредицата предложения е от 1 април минималната работна заплата да се вдигне от 310 на 340 лв. Други мерки предвиждат да има добавки и към енергийната помощ и да се компенсират най-ниските обезщетения за безработица и бюджетни заплати.

От КНСБ предлагат да се подпомогнат с по 40 лв. месечно най-бедните, работещи за държавата. От профсъюза специално подчертаха, че не става дума за държавната администрация, а за служителите с най-ниски заплати - до 300-350 лв, в училищното и детско здравеопазване, социалните домове, и културата.

Предложенията на КНСБ, за които ще отидат най-много средства, са най-ниските пенсии да получават добавка от 20 лв. и да се разкрият 25 000 нови временни работни места по програми.

"Това като го сметнем сумарно, е малко под 400 млн. лв. Ние смятаме, че в този прозорец, който смятаме, че може да бъде отворен - тези мерки могат да бъдат финансирани и в същото време са адресирани към най-бедните части от населението и те са 1,250 млн. души сумарно", заяви Пламен Димитров, президент на КНСБ.

От другия основен синдикат - "Подкрепа", настояват новият финансов министър спешно да докладва за състоянието на хазната пред Тристранния
съвет, и след това да се набележат конкретните мерки. Според "Подкрепа" трябва да има ясни правила за определянето на минималната работна заплата.

"Не искаме да се наддаваме - единият казал 310, другият 330, другият 340 - искаме на обективна основа да се определят критериите и редът", каза Николай Николов.

Бизнесът на свой ред определи исканията на синдикатите като прекалено големи. По отношение на минималната работна заплата, от Камарата не подкрепят вдигането й на всяка цена.

"Да не подлагаме под риск тези малки и средни предприятия, тези дружества, които нямат добра финансова устойчивост, и това би ги затруднило и съответно би ги довело до освобождаване на работна ръка" коментира Камен Колев, зам.-председател на БСК.

Основните искания на стопанската камара към служебния кабинет са за запазването на финансовата стабилност и да се обърне вмимание на нарастващите задължения на държавата към фирмите.

ТОП 24

Най-четени

Product image
Новини Чуй новините Спорт На живо Аудио: На живо
Абонирай ме за най-важните новини?