Археологическо проучване разкрива неизвестна досега история на крепост Калята

Това би трябвало да е място за духовни изживявания, за единение и просветление. Но близо хилядолетие животът на хората тук има съвсем други хоризонти.

Векове наред това място е било тракийско светилище. В един момент обаче боговете са забравени и животът на траките тук се превръща в истинска тегоба. Въпросът е - какво се е случило.

Вярно, че археологическите разкопки започват с обратно броене. Но скалата на Калята не позволява да се проследи ясна хронология и първият пласт се губи. Но все пак.

Д-р Мариела Инкова - ръководител на археологическите разкопки: На това място и в средновековния, и в късно античния пласт откриваме керамика тип цепина, която според последните проучвания, се открива там, където има тракийски светилища.

Тракийското светилище обаче отстъпва място на крепост и селище, в което дори няма място за храм. Или поне така излиза засега. Църквите винаги са на най-високото и представително място. Или точно тук. И археолозите били уверени, че тази година ще я открият.

Д-р Мариела Инкова - ръководител на археологическите разкопки: Всъщност ние се надявахме тук по-скоро да открием църква, но се изненадахме, че има сграда.

Но първо е била важна крепостната стена и защитата, която би им осигурила. Защото именно страхът от нападения е качил хората тук и ги е обрекъл на много труден живот.

Д-р Мариела Инкова - ръководител на археологическите разкопки: През 5 век във връзка с готските, хунските нашествия. Най-вероятно именно тогава местното население с тракийски произход е изградило за защита тази крепост.

Честите нападения принуждават все пак местните да се заселят трайно на върха. Много трудно решение. Цялата обитаема площ не надхвърля 3 декара, част от тях - невъзможно стръмни.

Жилищата са едно в друго.

БНТ: И това е уличката между двете

Мариела Инкова: Да. Тесен пасаж.

Градините, нивите им са били долу, водата - също. Липсата на място налагало да строят къщите си на два етажа. И щеше да е добре, ако беше само инженерно техническо предизвикателство. Но тук горе студът и виелиците са безжалостни. А топлината на огъня на втория етаж си е проблем. Въпросът е - как са оцелявали.

Д-р Мариела Инкова - ръководител на археологическите разкопки: Това, което е интересно, което открихме, е на една ранновизантийска печка или ранновизантийски жарник известен по-скоро като мангал. Само че това, което е интересно, че е глинен, но повтаря формата на късните възрожденски мангали, на възрожденските жарици. Аз досега не намерих паралел на подобен съд.

Сега са останали само няколко реда от основите на къщите. Директно върху скалата, първите етажи са били обърнати на склад - за което говорят дупките с глинени питоси, в които са си съхранявали зърното. А следите от пожар са навсякъде.

Виждате следите от пожар. Втората половина на 6 век по време на славяно-аварските нашествия крепостта е била унищожена и животът прекъсва тук до края на 10 и началото на 11 век.

Такава всъщност е съдбата на повечето планински крепости. И животът навсякъде е бил еднакво труден, на ръба на оцеляването.

Повече подробности за живота в укрепеното селике Калята,можете да видите в "Денят започва"