Асандж: решението на ООН е значителна победа

Джулиан Асандж - основателят на сайта Уикилийск, който разпространи американски държавни тайни - беше обявен от работна група на ООН за незаконно задържан в еквадорското посолство в Лондон.

Групата на ООН настоява британските власти да му позволят свободно да напусне посолството, където Асандж се укрива от 2012 година.

Асандж засега не е обявил намерението си да напусне еквадорското посолство.

Джулиан Асандж - основател на Уикилийкс:Задържан съм без обвинения в тази държава - Обединеното кралство от 5 години и половина. През това време се срещах много трудно със семейството и децата ми. Днес това задържане без обвинения беше признато за незаконно от най-високопоставента организация ООН, която има юрисдикцията да разглежда правата на задържани хора. Това решение е в полза не само за моята свобода и за справедливост за децата ми, но е от значима полза и за възможността на ООН да се справи със сложни казуси за неправомерно задържане.




Филип Хамънд - министър на външните работи на Великобритания: Отхвърлям решението на тази работна група. Тя е съставена от обикновени хора, не адвокати и техните заключения не са съобразени с правото. Джулиан Асандж е беглец от правосъдието. Той се укрива от правосъдието в еквадорското посолство. Може да излезе навън, когато пожелае. Той не е задържан, но ще трябва да се изправи пред съда в Швеция, ако реши да излезе. И е правилно той да не може да избегне правосъдието. Това решение на работната група е смехотворно и ние го отхвърляме.

От Мендакс до Уикилийкс

Джулиан Асандж създава wikileaks.org с идеята да бъде платформа на разобличителите, място където ще се разобличават лъжите, изматите, неправдите... Началото е в средата на първото десетилетие на века, а сред първите мишени на новата платформа са швейцарска банка и сциентолозите.

Роден и израсъл в Австралия, с много добри компютърни умения (сам определя себе си като учил физика и математика) Асандж излиза от сянката на хакера Мендакс (това е неговият псевдоним в средите на хакерите) и поема по един съвсем различен път - на киберборец с измамите. Той става разобличител, whistleblower. Още след първите разкрития, които сайтът wikileaks.org прави, се появяват и хвалебствията, дори признанието, че "журналистиката вече не е същата".

Големият удар на wikileaks.org е през 2010 година. Сайтът обединява усилията си с три големи медии - британския вестник "Гардиън", американския "Ню Йорк Таймс" и германското списание "Шпигел" и започва да публикува големи масиви от информация за военните операции на САЩ към онзи момент. Така се появяват "Иракските дневници", а след това и "Афганистанските дневници". Но венецът на разкритията е публикуването на "американските грами" - секретната кореспонденция между посолствата на САЩ по света и Държавния департамент. Това са над 200 000 информационни единици.

Ефектът е поразяващ ... и отрезвяващ. Срещу wikileaks започва натиск да спре дейността си. Ограничават се възможностите за финансова подкрепа на сайта. Самият Асандж изведнъж се оказва изправен пред перспективата да бъде съден в САЩ по закон от началото на 20 век. Швеция - вън от политическия ажиотаж, обаче, вади друга история. Шведските власти почват да издирват високия светлокос австралиец за обвинения в сексуално посегателство. Така посолството на Еквадор във Великобритания изведнъж се оказва убежище срещу опитите да бъде съден.

...Wikileaks.org съществува и днес. Така изглежда началната му страница тези дни.

Друго наследство от Wikileaks е използването в журналистиката на така наречените големи бази данни. Скучните, на пръв поглед огромни масиви (само един от трите масива, публикувани през 2010 година, би изглеждал като екселска таблица от ...92 000 реда), оказва се, че може да се превърнат в изключително интересен източник на информация за разследващите журналисти.

Практиката на Wikileaks насърчи и други да поемат по този път. Непосредствено следа историята с "Американските грами", беше създадена Openleaks и Balkanleaks. Идеята на последното е да публикува разобличения за Балканите. Скоро след това по пътя на Асандж тръгна един американец - Едуард Сноудън.