Българските вина намират добър прием в чужбина

260 милиона лева е стойността на програмата за подпомагане на лозаро-винарския сектор, която ще бъде разписана в края на месеца. Това обяви земеделският министър Димитър Греков. В програмата са заложени повече пари за реклама, за да се търсят нови пазари, на които страната ни все още не е пробила.

Оказва се, че към българското вино особено внимание проявяват китайските фирми. Азиатската държава се интересува от нашата напитка, но според министъра е нужно да се инвестира повече в реклама, за да станем още по-популярни там.

Търсенето на българското вино расте и тази тенденциия има шанс да се запази през следващите години. Само през 2013 България е изнесла 137 милиона литра качествени вина от различни сортове. Инвестициите в сектора са мащабни и развитието му практически е гарантирано. И френски, и руски, и китайски фирми имат сериозен интерес към производството на вино у нас. Все по-интересни стават малките винарни, които правят бутикови вина. А те се харесват в чужбина и намират добър прием както в Европа, така и в други части на света. Това потвърждават собственици на винарски изби в Мелнишкия край. По думите им, обаче, пазарът е труден, тъй като конкуренцията е голяма.

В Санданско-петричкия край има около 20 винарски изби. Една от тях е край село Хърсово. Край нея са засадени 300 декара с лозя –предимно местни мелнишки сортове.

"Сега се търсят сортове, които са характерни за определен регион и нашите широка мелнишка, ран мелник", коментира собственикът на винарска изба Никола Зикатанов.

Според Зикатанов вината от местни сортове намират добър прием в чужбина. Освен в Европа те се приемат добре също в САЩ, Канада, Япония. По думите му, обаче, трябва да се работи още за популяризирането на българското вино.

"Последните 20-30 години имиджът му е пострадал. Цените, на които може да продаваме, не са високи", добави Зикатанов.

Целта на местните винари е да произвеждат висококачествени вина, които да намерят своите ценители и на нашия, и на чуждия пазар.

Уникалност – в това е заключен потенциалът на България за успех. Първото вино от лоза на повече от 3000 години направиха във Варненско. Лозата е открита в близост до светилището на Орфей, край кърджалийското село Татул.

Лозата е вече развъдена край варненското село Белоградец. На новия сорт е направен ДНК анализ, който показва, че се припокрива 92 процента със съвременните сортове.

"Оттам нататък идва разликата, която води до различния сорт. Сортът още няма име, тепърва ще го регистрираме като сорт", коментира управителят на винарска изба Атанас Карагеоргиев.

Лозите са мъжки и женски. Всяка година от тях се вземат резници. Атанас Карагеоргиев има намерение да засади 50 декара.

"Подложката е ЕсО4, но определен клон от нея. От там има много голяма разлика – лоза на една година, която даде и добив, чепките бяха около 3,5 килограма. Ние ги кършихме, за да може да ги изхрани младото растение. Направихме и първото вино", обясни Карагеоргиев.

Червеното вино, което се прави от това грозде, по вкус прилича на пино ноар и мерло. Тепърва ще се определят характерните качества на новия сорт.

Качество, а не количество на конкурентна цена - това е залогът за

популяризиране на българското вино. И по всичко личи, че браншът е готов да приеме това предизвикателство.

Автор: Николай Янев, Мартин Николов, Димитър Димитров