Биткойнът като обменна валута

През януари 2009 година биткойнът влиза в циркулация чрез създаването на първият блок от нещо наречено блокчейн или публичен лист, съхраняващ всяка една транзакция между продавач и купувач. Месец след това Хал Финлей разработва софтуер за операционната система Уиндоус за търгуване на валутата, за което е възнаграден с 10 койна от самия Сатоши Накамото.

През 2017-та Тайлър и Камерън Уинкълевос, съоснователи на Фейсбук, са обявени за първите биткойн-милиардери. По това време биткойнът достига най-големия си ценови връх от близо 20 хиляди долара за единица. Една година по-късно цената се срива със 70 на сто.

Звучи ли като поредния волатилен финансов инструмент, търгуван на западните пазари, който e умишлено направен твърде сложен, за да не бъде разбран. Точно обратното. Биткойнът е нищо повече от компютърен файл. Макар и да съществуват физически биткойни, те първо са рядкост и второ са безполезни без вградения код. Съществуват три начина, чрез които човек може да се сдобие с един биткойн. Първо може да се купи с истински пари, второ да бъде получен под формата на заплащане и трето чрез процес наречен копаене.

Тъй като вече транзакциите на биткойн стават изключително големи по обем и математически сложни за обработване, трети участник може да се включи към веригата и да остане външен към отношението купувач-продавач. Този участник отдава компютърна мощ, облекчавайки обработването, за което получава части от един биткойн. Макар и на теория да се получават пари даром, на практика, ако сега някой отдаде своя компютър, ще му трябват години да събере цял биткойн и ще похарчи много повече за електричество, отколкото ако продаде това което е изкопал до момента.

До тук две неща са ясни. Първо, биткойнът е изцяло виртуална валута, търгувана между компютри, цената на която се определя единствено от тях. И второ той е скъп и трудно генериран файл. Но, защо тогава е толкова привлекателен за търсещите бърза печалба?

Пазарите за виртуална валута, включително и този за биткойн не са обект на регулации от правителства, банки и международни валутни системи. Транзакциите, макар и да се записват в публичния лист блокчейн, остават анонимни - имената и други лични данни на търговците не фигурират, единствено акаунтите и айпи адресите им.

Според Алисън Нейтън, старши инвестиционен стратег към американската банка Голдман Сакс, поведението на валутата, както и това на търгуващите я, са напълно еднозначни на класически спекулативен балон. Ентусиазмът на търговците наподобява на този през дотком балона от 90-те. Най-големият риск за инвеститорите е фактът, че ако нова по-добра и по-бързо обработвана валута бъде пусната в циркулация, това ще заличи изцяло стойността на биткойна, споделя Алисън.

Но може би дори и рисковите инвеститори и спекуланти вече осъзнават, че непредсказуемостта не е равнозначна на печалба. Общата капитализация на критопазара за ноември 2018-та се равнява на 139 млрд долара, а тази на Макдоналдс с 1 млрд. повече. Но интересното е друго, капитализацята на криптопазара десет месеца по-рано беше 819 млрд. долара.

Биткойнът не се различава значително от всеки друг финансов инструмент или валута. Да, виртуална е, но както са 92 процента от обема на световните валути в момента. Да, анонимни са транзакциите и клиентските сметки с биткойн, но такива са и с традиционни валута в швейцарските банки. Да, може да се генерира от само себе си, но традиционни пари могат да бъдат генерирани от само себе си чрез лихви по депозити. Обаче, ще замени ли валутата, която познаваме? Едва ли. Човек трудно може да предаде стойност на нещо което не може да види или докосне.

Всички финансови експерти обаче са единодушни - блокчейнът, дигиталният публичен регистър за всички транзакции, ще има в бъдеще смислено и важно въздействие върху световната икономика.

Повече за технологията блокчейн вижте от Анастас Матеев, консултант "Дигитални стратегии", който беше гост по темата в предаването Бизнес.БГ.