Чистене 2017 завърши с пълни чували и по-чист Балкан

Доброволците бяха от цялата страна, като най-многобройни бяха групите от Пловдив, Стара Загора и София. Най-младият участник беше на 7 години, а най-възрастният на 53. Включиха се хора с най-различни професии и от много разнообразни среди: ученици, студенти, лекари, юристи, инжeнери, техници, научни работници, предприемачи, IT специалисти, дизайнери, икономисти, счетоводители, преподаватели в университети, еколози, обединени от стремежа към чиста и съхранена природа.

Тази година бяхме изумени от големите количества отпадъци в горите, където се провежда сеч. След дървосекачите остават много боклуци - пластмасови бутилки, опаковки от храни, туби с масла и горива, които са опасен отпадък. „Само в горите с FSC (Forest Stewardship Council) сертификат има специално изискване към събирането и отстраняването на отпадъците след напускане на сечището от дърводобивната фирма. В останалите случаи няма никакво изискване и контрол относно отпадъците, които се генерират по време на сеч. Така от никого не се търси отговорност за замърсяването - нито от горското стопанство, нито от фирмата-изпълнител на добива. Това трябва да се промени!”, коментира Данита Заричинова от За Земята.

Около хижите и различни съоръжения за отдих намерихме много строителни отпадъци, включително опасни - начупени тръби и плоскости от етернит, който е азбесто-циментова смес. Изхвърлянето на стиропор в природата е особено опасно. Материалът се натрошава на малки топчета, които се разпространяват на огромни площи чрез вятъра. Попадат в реки, езера, дълбоко в горите, където могат да бъдат погълнати от животните, заблудени, че стиропорените топченца са храна.

„Много често след ремонт на хижа или демонтиране на нелегални постройки, строителните отпадъци се набутват в най-близкото дере с гора, където изчезват от погледа, но остават да създават дългосрочен стрес върху екосистемата”, споделя Кристиян Найденов от За Земята.

Фирмите, които извършват ремонти, не са контролирани достатъчно за отпадъците от органите на парковете. Предвид че предстоят още ремонти по хижите, както и строежи на беседки и заслони, от За Земята настояват за повече контрол върху това как и къде се хвърлят отпадъците при такива дейности.

„На хижа Триглав боклукът в сметището беше пресен - имаше доста боклук отпреди 5 години. Това показва, че практиката на изхвърляне на отпадъка на хижата в дупка изкопана недалеч продължава, което е крайно обезпокоително”, отбелязва Драгомира Раева от За Земята.

Всички боклуци събрани в местността Узана са извозени към сепарираща инсталация със съдействието на Общинско предприятие „Регионално депо за неопасни отпадъци“- Габрово. Те се заеха всичко събрано да бъде разделено и възможно най-много ресурси да се рециклират. Металните отпадъци събрани на Узана, хижа Триглав и хижа Мазалат, също са върнати в специализирани пунктове, след което ще бъдат преработени. Част от тях са отделени за употреба от собствениците на хижите. Така от За Земята реализираме своето послание „Не боклук, а ресурс”, като прилагаме принципите на кръговата икономика.

Дирекцията и служителите на НП Централен Балкан също помогнаха за качване на продукти и за извозване на боклуците от хижите Мазалат и Триглав. Стопаните на хижи "Независимост", "Мазалат" и "Триглав" също оказаха подкрепа и гостоприемство. Огромно признание за всички доброволци, които се включиха за 19 поредна година с жива енергия, плам и вяра в общата ни кауза за чисти планини.

През 2018 година За Земята ще отбележи 20 години на кампанията „Боклукът – в раницата” с разнообразни и интересни дейности.