Тъжен ден за културния живот, но и за цялата общественост. Талантлив скулптор и художник, председател на парламента, бивш министър на културата, депутат в няколко народни събрания – Вежди Рашидов остави ярка следа. Има множество самостоятелни изложби в България и по света. Носител е на международни отличия и награди, сред които и орден „Стара планина“ I степен.
Талантлив скулптор и художник, човек със силен характер. Своенравен, но и екипен играч. Сантиментален, раним, чувствителен. Човек с нелека съдба.
Вежди Рашидов: „Много рано ми се случиха силни преживявания, силни премеждия. В ръцете ти да умре майка ти, след време умира брат ми в ръцете ми, буквално в ръцете, след това умира баща ми. Това са стресове, които ти създават и други сили – да оцелееш с тези сили, да застанеш против това и да продължиш, да градиш характер. Какво не преживях в тоя живот, да оставим човешките разочарования, болки и обиди. Разбира се, паралелно веднага съм се научил да сложа и радостите, които има.“
В гимназията го наричали „Ван Гог“. В ателието се чувства най-добре. Тръпката на ръката е онова, което създава уникалното в една картина – казваше приживе.
Вежди Рашидов: „Живеем в някакво особено време на безпаметност и бездарие, защото това, че си съвременен компютърен човек, не значи, че си вече чувствителен и земен човек, защото изкуството е едно страдание, то е един живот, то е една съдба. Отдаваш му се, то е като любовница – в него има и добро, и лошо, но вървите заедно с любовта към това изкуство. Младите хора, гледам, те са бездушни, безпардонни, безкомпромисни, безчувствени, а изкуството не може без чувства, емоции, химия.“
Вежди Рашидов: „Аз съм малко пример за самонаправен човек. Идвам от едно сиропиталище, сам решавам да продължа нещо. Избирам от двата пътя, може би правилния, минах и през най-високата летва на държавността, малко и с политика влязох, подхлъзнах се, малко и с това се занимавах и всичкото това, без да искаме, наричаме съдба.“
Семейството и приятелите му даваха смисъл.
Вежди Рашидов: „Разбира се, че аз обичам живота, разбира се, че всичките дивотии, които ми идваха на главата, оцеляването ми дойде от желанието да живея. Аз се хващам за живота като удавник за сламка и такъв съм – обичам тоя живот. Аз съм щастлив, че имах тоя живот. Аз успях. И най-хубавото е, че въпреки успеха ми мечтателят не умря.“
Вежди Рашидов: „Нямаше да знам колко съм прав, колко съм праведен и колко съм добър, ако не грешах. Това е балансът на живота. Нямаше да знам кога е ден, ако нямаше нощ. Нямаше да знам кое е добро, ако нямаше зло. Нямаше да знам кое е трезво, ако нямаше нетрезво. Нямаше да знам кое е злоба, ако нямаше любов. Животът така е конструиран идиотски, той има своя противовес и баланс. Човек, ако иска малките неща, то голямото е въздухът, който се създава около него. Човек си е все такъв, какъвто си е.“
Вежди Рашидов: „Разбира се, че един човешки живот е една прекрасна илюзия, прекрасен е животът, разбира се, и никой не иска да си отиде, затова е ценен животът, разбира се, и скъп. От друга страна обаче почва човек да осъзнава на стари години, че не е вече... че рано или късно и това има край. Все по-осезаемо става с годините, всичко останало са мечти и илюзии. Понякога човек не ги довършва, защото не разполагаш с живота си, само го живееш."
Вежди Рашидов: „Аз изключително се радвам, след като много дълги години бях самотник и сирак, имам много голямо семейство, огромни внучки, семейство, деца, приятели. Аз за приятелите си живея, аз много обичам приятелите си. Останалото е малко работа, белези, които оставяме след себе си. Хубав е животът, много е хубав.“
Чуй новините
Подкаст
