Дългият път на българското вино

В годините на социализма българските винени лозя са подложени на стрес – засаждани на равнинни терени (мит е, че лозята обичат равнините местности) и преследване на висок добив. България става производител №1 на вино в света през 60-те и 70-те години, като основни пазари са СССР, Скандинавието и Великобритания. Но количеството не означава качество, а имиджът на българското вино е сведен до „евтино“. Годините на т.нар. преход допълнително сринаха винопроизводството.

Ключов момент е присъединяването към ЕС и възможностите за европейско финансиране. Но за да се усети качественият скок в производството и във вкуса бяха нужни години. Лозаро-винарската камара бе дала 2015 г. като време, когато това може да се случи. Съществуващи лозови масиви бяха реновирани, появиха се нови. Едва след третата година от засаждането на нови лозя може да се очаква качествено вино, а на 7-та и 8-та се разгръща истинският понетциал.

И като че ли този момент дойде.

В цифри това означава следното. 350 хиляди тона грозде ще бъде прибрано тази есен, а 200 хиляди тона от тях ще бъдат преработени за вино. 140 - 150 милиона литра българско вино ще бъде произведено. Над 660 000 дка са лозята в страната, 263 са български винарски предприятия. Миналата година 62 милиона литра български вина са реализирани на чужди пазари, като трите основни са Русия, Китай и Великобритания. До 2024 г. още 26 млн. евро ще отидат в подкрепа на сектора.

Съвсем естествено стремежът към качество бе възнаграден. На последното издание на най-престижния независим винен конкурс - Concours Mondial de Bruxelles, България си тръгна с 58 медала – 1 голям златен, 23 златни, 34 сребърни. 38 от медалите са за червено вино, 13 за бяло и 7 за розе. Допълнително България спечели 3 награди за органично и био вино.

И станахме седми в света по брой спечелени медали след Испания, Франция, Италия, Португалия, Чили и Китай. На това 24-то издание на конкурса се състезаваха 9080 вина от 50 държави.

И все пак цената на българското вино е съвсем приемлива. По данни на националната статистика за 2015 г. средната цена на бутилирано бяло трапезно вино е 2,28 лева, а на бутилирано червено сухо марково вино – 6,29 лв. Остава ниско обаче средното потребление на вино – то е едва 4,6 литра годишно на лице от домакинството. За сравнение, един французин изпива средно по 55 литра вино на година.

Очевидно, пътят на българското вино продължава, този път към преоткриване на вкусовете на тази иначе традиционна за нашите земи напитка.