Достъпна ли е градската среда за незрящите хора?

Данчо Гогов е на 42 години, загубил зрението си още на две, но не и желанието да се справя с трудностите макар и незрящ. Със семейството си живее в краен квартал на Смолян и се ориентира добре в района около дома си.

Данчо Гогов: Тука, където живея, се оправям сам навън, свикнал съм си, ходя си до магазинчето, взимам си кафе, ходя да пазарувам в магазина.

Не би рискувал обаче да излезе сам в центъра.

Данчо Гогов: Движението е голямо...Не бих го направил, защото тука първо нямаме светофарите не са със сигнализация като в Пловдив и София, където съм ходил, имат сигнализация светофарите, човек, такива незрящи хора се ориентират лесно кога е червено, кога е зелено и така нататък. Но тука в града едва ли. Аз специално не бих поел този риск.

БНТ: Това не ви ли ограничава по някакъв начин и социалните и другите контакти, професионалните? Ограничава ме, разбира се, защото трябва да, трябва винаги да потърся помощ, било на близките, било на други хора.

Според Данчо трябва да има по - добри условия в града за хора като него.

Данчо Гогов: Маркировка на бордюрите, например... На стария център съм забелязал, когато слизаме по едни стълбички има там...релефни плочки са наредени и човек лесно се ориентира кога идват вече стълбичките за слизане.

Данчо използва модерни технологии като говорещ телефон и компютър със специална програма за незрящи. Той казва, че помага и учи други като него да направят живота си малко по-лек.