Дуел, ама задочен

Изборните кервани си вървят от град на град и от село на село, придружавани от автобуси от „щатни” митингаджии, които създават мнозинството по площадите. Позната картинка. Но някак си ги няма солта и пипера на една предизборна кампания, които дава един пряк двубой на основните кандидати в кампанията. Първите хора на двете основни политически партии /или по-скоро на двата основни коалиционни блока/ Никола Груевски на управляващата вече десет години ВМРО-ДПМНЕ и Зоран Заев на опозиционният през същите десет години Социалдемократически съюз на Македония /СДСМ/, няма да излязат на ТВ дебат, въпреки настояванията на всички сериозни медии в страната. Освен ако не стане чудо и пред оставащите пет-шест дни до деня на размисъл все пак двамата се изправят един срещу друг пред камерите в някакво студио.

Груевски не обича преките двубои, той не обича и да влиза в студиата на телевизиите, освен при онези водещи, за които е сигурен, че ще му зададат тези въпроси, които той иска да му бъдат зададени. Един от тези водещи е онзи Миленко Неделковски, за когото вече писахме, нарушавайки правилото за добра професионална хигиена. Вторият е един Янко Илков, известен с името на емисията си „Яж бЮрек”, но и двамата с Миленко водят късни нощни ток-шоу програми. За други не се сещам, може и да има, ама щях да знам. Седи си Груевски при тях, с въпросите си водещите му вдигат удобни топки за забиване, върви един кафански моабет между стари познати и махленски приятели, а бе, да ти се приспи отвсякъде. Ама, зрителят си казва - я, колко е народен Груйо, колко е наш.

Заев е очевидно по-речовит от Груевски, ама пък на него така му личи провинциализма, нали е от Струмица, а там –поне старите хора, говорят /почти!/ както се говори в родния ми Петрич. Но никак не се знае в един пряк двубой кой от двамата - Груевски или Заев, ще остави по-добро впечатление. Груевски се измъкна от идеята за пряк дебат пред камерите със смелата си политическа /трябва да му се признае това!/ крачка да оглави партийната листа в избирателния район, в който начело на опозиционната коалиция е тъкмо Зоран Заев. Досега Груевски водеше списъка с мераклиите за Собранието в столицата Скопие, тоест, в прословутата и най-важна Първа изборна единица. Сега той отиде в Четвърти район, в Струмица, където Заев вече няколко мандата печели изборите за кмет. Думите му бяха – идвам в Струмица да се преборим със Заев, който от нас двамата победи, ще има правото да бъде премиер на Македония, защото е победил прекия си съперник. Така че, все пак пряк двубой ще има, макар задочен, но с политически средства. Не е лошо, ще бъде интересно.

Иначе македонската практика в това отношение има различни примери. През 1994 година, когато парламентарните избори бяха заедно с президентските кандидатът на СДСМ Киро Глигоров отказа пряк ТВ дуел с театралния режисьор Любиша Георгиевски. Глигоров вече бе президент на Македония, избран от първия многопартиен парламент на страната. Старият белградски апаратчик си даваше ясна сметка, че няма шанс в пряк двубой с режисьора с неговата гъвкава мисъл, с богатия набор от етюди от всички пиеси, които е режисирал, с острия си рефлекс на човек от сцената. И Глигоров отказа, но това пък не му попречи да спечели още на първия тур, макар че и досега, толкова години оттогава, все още има сериозни и основателни съмнения, че победата му бе плод на фалшифицирани резултати.

Четири години по-късно, през 1998-а, пред екраните се срещнаха Любчо Георгиевски от ВМРО-ДПМНЕ и Бранко Цървенковски от СДСМ. Вече бе ясно, че ВМРО-ДПМНЕ ще спечели, мирисът на властта се носеше от централата на партията. През юни, когато се честваше годишнина от създаването на ВМРО-ДПМНЕ, на празненството в двора на манастира „Свети Панталеймон” над Скопие беше дошъл кой ли не от македонския „истъблишмент”. Опашката за поздравления от гостите се виеше извън манастирските порти, та това ми даде повод да подхвърля на дошлия преди месеци нов кореспондент на БНР в Скопие, моят приятел Мартин Минков: Марти, да знаеш, тук виждам всички политически въртиопашки, които познавам, явно са усетили кой ще бъде победителят на есенните избори. Нещо такова малко по-късно казах на вече покойната Доста Димовска, вторият човек в партията, която мина да се поздрави с нас. Тя само се усмихна.

Така че какво си казаха тогава Любчо и Бранко, май нямаше много значение. ВМРО-ДПМНЕ победи на изборите, изкара пълния си четиригодишен мандат, който не беше нормален мандат заради вълната бежанци от Косово през 99-а и военния конфликт през лятото на 2001-а, а през септември 2002-а махалото отиде наляво и СДСМ взе властта.

И така до 2006-а, когато Груевски дойде на власт. От тогава, та до днес.