ЕК: България ще строи АЕЦ и газов хъб, само по правилата на Брюксел

От Министерски съвет изпратиха до медиите копие от писмото на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер до министър-председателя Бойко Борисов.

Превод на писмото на български

Европейска комисия
Жан-Клод Юнкер
Председател на Европейската комисия

Уважаеми господин министър-председателю Борисов, драги Бойко, скъпи приятелю,

Благодаря за писмото ти от 7 юли 2016 г. относно положението в енергийния отрасъл в България, на което посветих най-голямо внимание.

Позволете да ви уверя, че от началото на мандата настоящата Еврокомисия отдава най-висока важност на насърчаване на модернизацията на и инвестициите в енергетиката в страните от Югоизточна Европа и в частност България. В тази връзка, от началото на 2015 г. досега заместник-председателят на ЕК Шефчович и еврокомисарят Ариас Канете се срещнаха с теб и със съответните министри от правителството Ви няколко пъти както в София, така и в Брюксел. Нещо повече, висши служители от Генерална дирекция „Енергетика” на Еврокомисията са в постоянна връзка с българските държавни органи, особено в контекста на Инициативата за газовата свързаност в Централна и Югоизточна Европа (CESEC) и на отварянето и модернизацията на пазарите на газ и електроенергия на България. Неотдавна, на 29 юни 2016 г., заместник-председателят на ЕК Шефчович разгледа всички тези въпроси на среща със заместник-министър-председателя Дончев.

Следва да отбележа, че това преди всичко се дължи на вашия ангажимент за постигане на осезаем напредък в региона, особено що се касае до по-ефективната интеграция на енергийните системи в европейските пазари и до повишаване сигурността на доставките чрез диверсификация на енергийния внос. Създаването на Групата на високо равнище за газовата свързаност в Централна и Югоизточна Европа (Групата CESEC) през февруари 2015 г. и нейната работа способстваха в тази връзка. Цялата тази работа сега започва да дава конкретни резултати. Срещата на Работната група на високо равнище, която ще се проведе в Будапеща на 8-9 септември ще отбележи конкретния напредък в редица ключови инфраструктурни проекти, включително интерконекторите на България с Румъния, Сърбия и Гърция, за които разчитаме на постоянната пълна подкрепа на България. Нека спомена и това, че на основата на нашето взаимно сътрудничество България бе в състояние да осигури, за първи път, алтернативен източник на газ – втечнен природен газ от Гърция, благодарение на споразумението за системна газова връзка между операторите на системите, което бе улеснено от Еврокомисията.

Взети заедно, всички тези постижения маркират важни стъпки към концепцията за газов хъб „Балкан”, по която Еврокомисията продължава да работи много усърдно и която би могла да включи и новата мрежа за доставки на газ от Русия по начин, който е изцяло в съответствие с правилата на Евросъюза. В тази връзка, с помощта на Еврокомисията българското правителство организира кръгла маса на заинтересовани/инвеститори във Варна на 5-6 септември 2016 г. Това ще бъде възможност за нас да подновим подкрепата си за този проект и да се насочим към много въпроси, които ти подчертаваш в писмото си.

Относно въпросите от областта на ядрената енергетика, които посочваш в писмото си, бих искал да подчертая, че Еврокомисията напълно зачита правото на България да определя своя енергиен микс. Ако България реши да изгради нов реактор, тя трябва да уведоми Еврокомисията за такъв инвестиционен проект по силата на чл. 41 на Договора за Евратом.

По отношение на аспекти на конкуренцията, посочени в твоето писмо, мога да те уверя, че еврокомисарят Вестагер и подчинените й служби работят интензивно за намиране на коректно решение в унисон със законодателството на ЕС.

И накрая, Еврокомисията е готова да продължи да подкрепя България и в бъдеще, специално в енергетиката, чрез стимулиране на регионалното сътрудничество, по-нататъшна интеграция и активизиране на инвестиции, от които страната се нуждае, за да модернизира енергийната си система за благото на своите граждани и в полза на утвърждаването на Енергийния съюз. През последните години България прояви сила воля за налагане на реални промени в сектора енергетика и очакваме да продължим сътрудничеството си в тази сфера и в много други сфери в идващите месеци и години.

От моя кабинет ще ми докладва директно по всички тези въпроси. Той е на разположение за директни контакти от страна на твоя екип и е готов да активизира всички необходими средства на Еврокомисията, за които се счита, че са нужни за придвижване напред на нещата.

С уважение

От прессекретариата на Министерския съвет разпространиха и пълния текст на писмото на премиера Борисов до Европейската комисия:

Уважаеми г-н Туск,

Уважаеми г-н Юнкер,

Уважаеми г-н Канете,

Уважаеми г-н Шефчович,

Уважаема г-жо Вестагер,

Пиша ви това писмо, силно обезпокоен от перспективите, които се начертават пред моята страна, и ситуацията, в която се намираме. Пиша Ви, защото съм убеден, че решението на проблемите, пред които сме изправени, може да бъде само европейско.

Както неведнъж съм заявявал пред вас и вашите колеги, България е надежден партньор и член на ЕС, който спазва европейското законодателство и политики. В този смисъл, през последните няколко години страната ни трябваше да вземе важни решения в сферата на енергетиката, които имаха тежки икономически последици и породиха остри политически реакции. Както вече знаете, за много кратък период от време България спря проекта за петролопровод Бургас-Александруполис, прекрати проекта АЕЦ Белене и се озова губеща в спора между ЕС и Русия след прекратяването от руска страна на газопровода Южен поток. Без да навлизам в детайлите на всеки един от тези проекти, мога само да обобщя, че тяхното преустановяване е продиктувано от стремежа да се спазват европейските норми и политическите решения на Съюза.

Проектът АЕЦ Белене беше прекратен в следствие на силен европейски политически натиск след аварията във Фукушима. Днес България е осъдена да понесе огромни финансови санкции заради избора, който е направила. Само преди няколко дни излезе Решението на Арбитражния съд в Женева по делото за АЕЦ Белене, което постановява глоба от близо 550 млн. евро за поръчаните ядрени реактори и допълнителни лихви по присъдените суми (около 60 млн. евро). В замяна страната ще се озове с доставено готово оборудване за нова ядрена централа.

В допълнение искам да подчертая, че проектът е прекратен, въпреки полученото одобрение съгласно Договора за ЕВРАТОМ от страна на Европейската комисия в становище C (2007) 5860 от 7 декември 2007 и единственият начин оборудването да може да има търговска стойност е Атомстройекспорт (АСЕ) или други компании на Росатом да използват оборудването за друг проект за ядрена централа. АСЕ вече е заявила позиция в арбитража, че не е възможно да използва оборудването за друг нов проект.

Относно „прекратяването“ на Южен поток не мога да не отбележа, че България все още не е получила писмено уведомление за това нито от страна на Руската федерация, нито от страна на Европейската комисия. Важно е да се знае, че тръбите за газопровода са складирани на пристанищата във Варна и Бургас и че доставките продължават и до днес. Паралелно с това, в Брюксел се водят интензивни преговори за построяването на Северен поток II. Позицията на България винаги е била за съвместимост и равнопоставеност на проектите, но признавам, все по-често се налага да отговарям на въпроса дали всъщност Европа не се управлява на две скорости, предвид това, че едни проекти са по-добри от други, и доколко обективна е ЕК във взимането на своите решения?

Тук не мога да не отбележа и процедурата срещу България относно газовия сектор (Дело АТ 39849 БЕХ газ) и заплахата за допълнителни финансови санкции, въпреки че нарушението е прекратено и че в действие са нови пазарни правила за достъп до газовата инфраструктура и съхранението на природен газ. Липсата на компромисно решение създава впечатление за предубеденост относно изхода на текущата процедура.

Предвид финансовите тежести, които страната ни трябва да понесе, се обръщам към вас с молба за становище относно перспективите, които се начертават пред България – ще насърчи ли ЕК изграждането на нова ядрена мощност в страната? С оглед на много голямото и скъпо оборудване, което е ангажирано, България може да пожелае да преразгледа бъдещето на проекта. Ще препотвърди ли ЕК своето становище, че аспектите на проекта са в съответствие с целите на Договора за ЕВРАТОМ и че допринася за дългосрочната сигурност на доставянето на електроенергия, произведена при ниски емисии на парникови газове, за Европейския съюз?

Възможно ли е да разчитаме на юридическа и техническа помощ от ЕК при евентуални преговори с трети страни за препродаване на посоченото ядрено оборудване?

Ще излезе ли ЕК с ясно становище относно офшорните газови проекти и тяхната реализация? Кой ще поеме отговорност при една евентуална арбитражна процедура в рамките на вече започнатите наземни дейности по Южен поток в България? На колко се изчисляват пропуснатите ползи за България от прекратяването на проекта Южен поток?

Колко голяма е възможността тръбите за Южен поток да влязат в употреба за построяването на Северен Поток II?

Защо създаването на нови правила и отварянето на газовия пазар в България не се взимат предвид при разглеждането на процедурата АТ 39849 БЕХ газ от ГД „Конкуренция”?

Колко дълго България може да бъде държана заложник на интересите на други страни и смятате ли, че това е печелившият подход за изграждането на Единен енергиен съюз?

Готов съм да обсъдя тези въпроси с вас и вашите колеги, както и по време на следващите заседания на Европейския съвет.

Ще съм Ви много благодарен, ако получа навременен отговор.