Горан Брегович: Би било неблагодарно, ако кажа, че съжалявам дори за една стъпка

Завръщате се в България не се един, а с цели три концерта. Публиката тук Ви обожава, но толкова топло ли ви посрещат и извън Балканите?

Знаете какви сме на Балканите - само музика никога не е достатъчна. Трябва да създаваш емоция, да подлудиш публиката и точно това се старая да правя. Ако не полудееш, значи си луд.

Музиката ми се приема добре в България, защото аз самият съм силно повлиян от вашата музика и това е видно. Може да се каже, че при вас съм си като у дома.

А Горан Брегович е толкова емоционален, че неволно ни разходи из собствения си дом по време на разговора.

Наричат ви философа със сърце на музикант. Кога разбрахте, че музиката е вашата съдба?

Имам късмета да свиря още от 17-годишен, при това - в стриптийз барове. Благодарение на музиката си имах възможност да виждам толкова много голи жени. Когато си на 17, приемаш такива неща като знак. Казах си - Брегович, Господ ти изпраща послание - това е твоята съдба.

Роден сте в Сараево, където сте живели сред смесица от различни култури и религии. Десетилетия след края на войната - зарасна ли раната на града? Възможно ли е това изобщо някога да се случи?

Не мога да бъда сигурен, но важното е, че войната приключи и се надявам подобно нещо никога да не се повтори. Знаете какви сме балканските народи - постоянно се въртим в омагьосан кръг от оптимизъм и отчаяние. Сега е време за оптимизъм.

Значи сте оптимист?

О, да, определено.

Говорим за Балканите, но в последния си албум записвате заедно с музиканти от цял свят. Как намерихте баланса между Вашите етно ритми, испанската музика на Бебе и тази на Асаф Авидан от Израел?

Да живеем заедно - в това се изразява красотата и простота на живота. Моят роден град Сараево има късмета, но и злощастието да е толкова малък, а толкова изпъстрен с различни култури. Православни християни, католици, евреи, мюсюлмани - всички са живеели в хармония. Никога няма да си обясня защо изведнъж сякаш забравят довчерашната си дружба и приятелите само за миг се превръщат във врагове. Това е посланието, което искам да отправя - ние само си мислим, че сме различни, но си приличаме. Трябва да се научим да живеем в мир. Аз съм композитор и чрез музиката си мога да достигна до сърцата на хората. Музиката е универсален език. Имало я е много преди писмеността и преди да се появят политиката и нейните интереси.

Имам привилегията да съм композитор и това ми дава възможност да казвам всичко, което искам, без да говоря. Само като свиря. Представям си света като партитура, съставена от различни тонове. Фортисимо и пианисимо. Всички красиви и различни неща могат да бъдат в перфектна хармония и да родят нещо ново и неочаквано добро.

Кое според Вас е най-голямото Ви постижение?

О, винаги съм бил особено горд, че станах президент на боксов клуб. За мен това беше мечта. Или пък това, че всеки уикенд стотици ромски брас бендове ще излязат на някоя сцена и ще свирят мои неща. Обичам да си представям как усмихват хората и изкарват някой и друг бакшиш. Харесва ми мисълта, че по някакъв начин съм им помогнал за това.

А съжалявате ли за нещо?

Ами, не. (смее се) Не бих казал. Аз съм човек, който можеше да бъде професор по философия и да преподавам марксизъм. Вместо това, станах звезда. Би било неблагодарно от моя страна, ако кажа, че съжалявам за дори една стъпка в живота си.