Гръцките кайсии изместиха родното производство от българските пазари

90% от произведените в силистренския регион кайсии отиват за Румъния. Причината е, че на нашия пазар се предлагат предимно гръцки плодове заради ниската им цена и българските производители не могат да издържат на конкуренцията. За да покрият разходите си, на едро те продават кайсиите на цени между 90 стотинки и лев и двайсет, а вносните идвали наполовина по-евтини.

След въвеждането на руското ембарго ситуацията за земеделците много се усложни, казва Димитър Гогов от село Нова Черна. Заради болести тази година реколтата от кайсии е три пъти по-малко, а в същото време гърците наситили българския пазар с евтини плодове – тяхната субсидия била 400 евро, а на нашите производители – едва 35 лева. Затова и вносната кайсия се оказала по-предпочитана от търговците, особено от големите вериги.

Димитър Гогов - производител: "В Гърция се бере в такава зрялост и доузрява в хладилници. Няма никакви вкусови качества, но на външен вид е перфектна. Докато нашата се бере доста по-узряла, има много по-добри вкусови качества и е с доста по-малко препарати."

Затова Димитър Гогов и колегите му се ориентирали към румънските пазари. Чезар Букурещяну е от Букурещ. Всеки ден пътува до България да купува стока, а след това я продава на борсата.

Чезар Букурещяну – търговец от Румъния: "Най-добре е цена, най-добре е стока и карам на румънско… 250-300 тона на сезон."

Само че за българските производители и тук се появил проблем – с фактурирането.

Димитър Гогов – производител: "При тях ДДС-то падна. Всички бягат от фактури и де факто ДДС-то си го плащаме ние, не търговците."

Димитър Гогов каза, че и тази година е имал проблем с наемането на сезонни работници въпреки законовите промени.

Димитър Гогов – производител: "Ние не можем да назначим хора при нас на практика, защото на мен ми трябват за 2 седмици. Еднодневният трудов договор? – На документи е въведено, но ако тръгнеш сега на Бюрото по труда – срещаме проблеми, няма организация."

Въпреки това Димитър Гогов не смята да се отказва от земеделието – оптимист е, че новият програмен период ще даде повече възможности за българските производители и най-после да станат конкурентни на европейските пазари.