ДОСЛОВНО: Зам.-министърът на вътрешните работи Филип Гунев

За бъдещата Европейска гранична и брегова охрана

Там основните проблеми, които бяха за държави като България, беше, и принципно приветстваме, споделената отговорност за охраната на външните граници е нещо, което ние желаем. В крайна сметка това, което Комисията успя да договори, е поне да има един минимум от 1500 души. За съжаление, обаче, в начина, по който бяха определени коя държава колко ще даде в тия минимум 1500 души, се размина в доста случаи с разбирането ми за солидарност. Държави, които нямат външни граници и съответно нямат гранични полицаи, дадоха много по-малко от държави, които имат външни граници и, така или иначе, са натоварени.

Това предложение най-вероятно ще бъде прието в този си вид. България има ангажимент с 40 души, което горе-долу отговаря на годишния ни ангажимент към Фронтекс, така или иначе. Ние всяка година, както знаете, наскоро имахме и в Гърция кораб, който подпомагаше работата на Фронтекс.

Това няма да ни натовари допълнително, но се остави една отворена врата за една такава липса на принципност на споделената отговорност и се оставя на бъдещата Агенция сама да реши над тези 1500 души коя държава по какъв начин ще се включи.

За оценката за уязвимост, която Агенцията ще прилага спрямо държавите-членки

На какъв принцип те решават, че ти не си охраняваш добре границата, и ти пращат сили на Фронтекс? Това също остана неясно. Механизмът, който г-н Радев спомена, за оценката по Шенген, ние настоявахме именно той да бъде, тъй като там е добре разработен и методологично, и се знае какво и как правят, той да бъде именно начинът, по който да се нарушава практически независимостта на държавата ни, като ни бъдат разположени сили на Фронтекс, без ние да сме го искали.

Това все още се обсъжда. В някаква степен може би ще бъде прието, но в последната поправка няма да е Комисията, която ще решава, в крайна сметка ще е Съветът, който ще е по-сериозен стандарт за решение. Но, така или иначе, тази бъдеща охрана, дори и да се създаде по тоя начин, ще бъде от полза. Ние на няколко пъти поискахме помощ от Фронтекс, и Гърция също поиска помощ от Фронтекс, и държавите-членки, солидарността се изпарява. Гърция поиска 700 души, те едвам намериха 400 души, за да помогнат на Гърция. Ние също поискахме последното ни искане беше за 25 души за сръбско-българската граница, 10 души бяха предоставени. Но, така или иначе, България има добро присъствие на Фронтекс от близо 75 души, което е все пак оценяваме тази помощ. Бъдещето на Шенген. Там на пръв поглед нямаше нещо конкретно, което да ни тревожи. Мерките се приемаха с цел на засилен граничен контрол за предотвратяване на движението на пътуващи бойци. Мярка, която България от повече от година прилагаше по границата с Турция и Сърбия. Но в един момент се оказа, че Комисията намира границите на България с Гърция и с Румъния за външни граници на ЕС или ги третира като такива, въпреки че не са. Предложението, което беше направено от Комисията, беше на практика връщане на граничния контрол във формата си, която ние всички знаем отпреди 2007 г. - две КПП, 100%-ов контрол, всички гледат и така нататък. Тук успяхме да се преборим за това, да няма контрол с две спирания, както беше преди 2007 г., да се запази контролът на една линия. Т.е. няма нужда да се възстановяват КПП-та, може да остане и сега както са проверките, и да ги прави само едната страна. На влизане в Гърция гръцката страна прави 100% контрол, на влизане в Б-я - българската страна. Другият проблем е, че това, което до момента имаше на евролетищата, и улесненият контрол за европейски и чужди граждани, където ти само си показваш и те поглеждат картата, това практически ще изчезне. И тъй като ние не сме част от Шенген и всички, които ходят до Брюксел, ще бъдем третирани просто като граждани на трети страни. И вече тук и г-н Радев каза, че по много европейски летища вече изпитват трудност с тези нови нива на проверки. Те ще станат задължителни. В момента много държави ги прилагат по свое желание и усмотрение, но ще станат задължителни в края на годината. И ние предприемаме поредица от мерки за назначаване на допълнителни служители и инвестираме в системите, Шенгенската информационна с-ма, за да се правят по-бързо проверките с цел да се намалят опашки, които, обаче, ще бъдат неизбежни. В пикови дни, особено лятото, когато има голямо движение на гастербайтерите или празниците.

Преговорите с Турция

Това, което вече е договорено с Турция е влизането в сила по-рано - а именно реадмисията, или връщането, на мигранти в Турция. За съжаление, очакваният ефект от това, поне нашата оценка е, че няма да бъде този, на който много страни се надяват. Особено в България. Поради сравнително солидни гаранции за правата на бежанците. Дори и ние да заловим някой в камион на КПП, очевидно влизащ от Турция нелегално, връщането му по обратния път към Турция ще отнема седмици, защото този човек ще има право да кандидатства за бежански статус, ние ще направим нужните промени, за да може това много бързо да се решава, но този човек след това ще може да го обжалва това в съда. И оттам нататък вече нещата се разтичат, нямаш право да го държиш затворен, те трябва да стоят в отворени бежански центрове. И това поставя под съмнение ефективността и ефикасността колко бързо ще стават тези промени. В същото време едно от условията, което Турция се опитва да наложи, е да не могат да бъдат връщани граждани на страни, с които ние вече имаме реадмисионни споразумения. Например, ако имаме с Афганистан, афганистанците да не ги връщаме на Турция, а да ги връщаме на Афганистан директно. От една страна, Германия иска по-бързо да сключи тия споразумения с Афганистан, тъй като вече има десетки хиляди афганистанци и иска да може да ги връща, от друга страна, това пък ще направи по-трудно връщането им в Турция. Това са детайли, които, обаче, променят голямата картина в крайна сметка. Това ни кара ние отново да инвестираме в сили и средства по границата и довършване на преградното съоръжение.

Относно критиките на НПО за неправомерно третиране на бежанци

Не сме получили от нито една НПО конкретика. Т.е., след като излязат тия доклади и ние кажем - бихте ли ни предоставили списък, защото в България, за да се задвижи съдебната система, трябва някаква конкретика, не може просто от някакъв доклад аз да разпитам 2000 души по границата. Единствено получихме списък от ВКБООН, който беше въз основа на доклада на Оксфам и съвместно с показания, дадени от бежанци в Турция. 14 случая общо. 1-ият съвпадаше по данни с този, който беше обвинение вече беше повдигнато от прокуратурата. Втори случай, който пък ние сме в етап на разследване. И другите бяха толкова общи и не касаеха дори Гранична полиция. Мойте лични, а и като социолог, възражение към всички тези доклади е, че те там не са спазени никакви принципи на представителност, на анализ, казват се тук от 40-50 случая, но тия 50 случая как са извадени, нали. Основното ни възражение е, че не, че такива неща не се случват. Те се случват на всички външни граници. Полицаите са под стрес, те са в едни условия, където не ги наблюдаваш, на зелена граница, всякакви неща се случват, но основното ни възражение е, че има такива случаи, ние ги разследваме, но мащабът, за който вие говорите, че едва ли не над 50%, като ни давате едни такива цифри, абсолютно не ги приемаме и го отричаме, защото съвсем експертно заявявам, че няма как да е вярно. Всеки един бежанец, заловен в Елхово и пр., минава на интервю с БХК. Оттам досега нямаме подадени случаи за последните 6 месеца.