Изслушаха кандидатите за членове на СЕМ

Започна представянето на кандидатите за членове на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание.

Представени са кандидатите Любомир Халачев, София Димитрова, Васил Чобанов, Розита Михайлова, Иво Драганов, Кин Стоянов.

Любомир Халачев е режисьор, сценарист и продуцент, професор в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”. Кандидатурата му е внесена от депутати от АБВ.

София Владимирова, която вече е била член на СЕМ, е номинирана от депутати от ГЕРБ.

Васил Чобанов е юрист и дългогодишен журналист в БНР, радио “Свободна Европа”, правни издания и редица медии.

Розита Михайлова-Еленова е ръководител на отдел “Връзки с обществеността” на НК “Железопътна инфраструктура”.

Иво Драганов е университетски преподавател. Бил е член на НСРТ и на експертния съвет към СЕМ. Издигнат е от депутати от Реформаторския блок и Патриотичния фронт.

Журналистът Кин Стоянов е предложен за член на СЕМ от депутата Слави Бинев.

Васил Чобанов представи своята концепция. Той спомена, че сме на сриващо място по свобода на словото у нас и тази тенденция трябва да бъде обърната. "Това трябва да направи като задача СЕМ през идните години. Предстоят въпросите по регулация", каза още Чобанов. Той призова за общ договор за медийната регулация в България. Според него трябва също да се сложи по-голям акцент върху закона за закрила на детето.

Думата бе дадена на доц. Драганов, който уточни, че има специализации в САЩ и Франция на тема регулации на медиите. Той спомена, че е подготвил 11 неща, върху които би се съсредоточил, ако го изберат за член на СЕМ.

"Два фактора са много важни за обществените медии. Редакционната независимост и финансовата независимост", каза доц. Драганов.

Първото нещо, което се изисква от бъдещите генерални директори на обществените медии, е да формулират своята визия за мисия, ценности и стандарти.

Той би наблегнал на това как виждат медиите образователната функция, защото медиите образоват и влияят при взимането на решения.

Доц. Драганов ще настоява БНТ да създаде детски канал, като се излъчва в него програма, която е добре за децата. За него е редно БНТ и БНР е да имат отделни изпълнителни директори, а не един. Драганов заяви, че радиофоничната среда е "изключително зациклила" и това трябва да се коригира.

Според него СЕМ трябва да извършва регулярна проверка и контрол в медиите. Той е за насърчаване на българското филмово творчество, като се отделят средства за производство на сериали и върху частните телевизии. СЕМ би могъл да инициира създаването на асоциация, където да се съхранява аудио паметта на България, заключи доц. Драганов.

Кин Стоянов заяви, че познатият ни СЕМ "отдавна е изчерпал своя кислород." Той нападна БНР и БНТ, които според него плащат от парите на данъкоплатците, за да могат да излъчват своите програми. Според него това от гледна точка на европейското законодателство е непозволена държавна помощ. Кин Стоянов смята, че членовете на СЕМ трябва да бъдат избирани с квалифицирано мнозинство в Парламента. За него това трябва да е една гражданска квота.

Любомир Халачев разясни ролята на Би Би Си, която налага стандарти, отношение и морал. Той поиска особено отношение към езика в медиите. Не е достатъчно да се слага червена точка и да се псува.

"Да оставите медиите без сериозен обществен контрол е все е едно да оставите заредена пушка в парка", каза Халачев.

Според него задачите на членовете на СЕМ е преди всичко да работят върху сериозната реформа в медийната среда.

Образованието е единственият качествен инструмент, който може да помогне на нашта държава да излезе от положението в което се намира, каза още Любомир Халачев и образователните програми са "свещено задължение" на обществените медии и това трябва да се разпространи и към частните телевизии.

Розита Михайлова предлага създаването, тестването и усъвършенстването на модел, който поставя зрителя в центъра. Тя формулира модела като "парите на държавата следват зрителя". Ще се адаптира модел от търговските медии, към обществените.

Няма да се движим от симпатиите към генералния директор или от една или друга политическа формация и сила, а ще се поставят постоянни критерии, които са рейтингът, каза Михайлова. Парите трябва да се харчат в посока отделните приоритети.

СЕМ трябва да бъде стожер и единен в своята позиция. Не трябва медийният регулатор да бъде в изчаквателна позиция, а трябва да бъде малко проактивен. СЕМ трябва да инициира провеждането на независими социологически изследвания, от които ще се определят нагласите на аудиторията и в зависимост от това ще се насочват отделните инвестиции. Тя също призова към повече образователни програми към подрастващи, които да възпитават младите в духа на европейските ценности.

София Владимирова заяви, че СЕМ е в много важна година, защото предстои избор за директори на БНТ и БНР. Двете медии са критерий за добра, качествена журналистика, които показват инстинкт към времето, в което излъчват, каза още Владимирова. Според нея в СЕМ хората притежават специфична компетентност и тези хора трябва да бъдат квалифицирани постоянно, защото това е сфера, която се развива с изключително добри темпове. Тя призова не само за регулация, но и за саморегулация.

След като кандидатите представиха своите концепции, беше зададен въпрос към доц. Драганов дали СЕМ има законови лостове да влияе на търговските медии по отношение на комерсиални предавания и ако е необходимо какви нормативни документи трябва да бъдат предложени, за да се повлияе на това.

Доц. Драганов предложи в Преходни и заключителни разпоредби или в Правилник за приложение на закона за радио и телевизия да бъдат описани ключови дефиниции, които в момента са много разтегливи. СЕМ може да влияе според инструментариума, който има в член 32 и чл. 10, но той е доста ограничен. Това трябва да се промени много спешно, за да може СЕМ да влияе по-ефективно, когато води спор с търговските телевизии, уточни още Драганов.

Беше зададен въпрос към Кин Стоянов какви промени трябва да бъдат направени в Закона за радио и телевизия, за да се откъснем от 113-ото място по свобода на словото. Стоянов заяви, че трябва да се напише изцяло нов закон и това е нещо, което СЕМ трябва да коментира. За него СЕМ трябва да бъде визионер и да предлага пред законодателя новите визии.

Иван Иванов от Реформаторския блок и член на Комисията зададе няколко въпроса към всички кандидати. Той попита каква регулация в медиите кандидатите предлагат, за да се предпазят децата, както дали одобряват сегашното финансиране на обществените медии и ако не - какво друго предлагат. Иванов поиска да знаят как биха реагирали кандидатите за членове на СЕМ в казуса с ПИК.

- Г-н Чобанов заяви, че финансирането за него е най-големият проблем и трябва да се стъпва на качество. За него има изкривен модел на рейтингите, защото не може само с търговски елемент да се раздава обществен ресурс на медията. Трябва да се избере начин, по който да се избере доброто качество. Като пример той каза, че според рейтингите най-слушаното радио след "Хоризонт" е радио "Веселина".

- Доц. Драганов заяви, че не става с пасивно изчакване с купуване на програма. "Във всички детски филми има общ знаменател - проблемите се решават, чрез насилие, а не чрез дебат. На това възпитаваме децата. Те започват да се бият в детската градина, в училище и всички се чудят от къде идва тази агресия. Написал съм го точно и ясно - идва от второ и трето разрядни детски предавания", каза доц. Драганов. Той призова да се разделят пари по съответствие и по качество на програмата. Второто нещо според него, което което трябва да се направи е да се разшири и сегментира програмата за деца в различни възрастови пояси.

- По въпроса за децата Кин Стоянов заяви, че тъжната практика от работата на СЕМ в края на миналата година е било това, че "председателят на СЕМ тогава г-н Георги Лозанов предаде съвсем не джентълменски председателя на Комисията закрила на детето г-жа Ева Жечева по казуса с тази малолетна певица" (Гери-Никол - б.р.). Той призова за естествена координация и сътрудничество.

Стоянов поиска към всяка една сметка за домакинство да има месечна такса за фонд радио и телевизия. "Българинът трябва да си плаща заради лукса да има независими обществени медии". Държавният бюджет трябва да участва във финансирането на обществените медии, толкова, доколкото те са елемент от националната ни сигурност, или когато стане бедствие, българите трябва да го научат това от тези медии.

- Проф. Халачев отговори на въпроса за финансирането и каза, че парите трябва да се дават за качество програма.

- Розита Михайлова обяви, че няма да коментира казуса за "час-програма", защото това според нея е изкривена гледна точка. Тя обърлна внимание на казуса ПИК, който има отношение към езика на омразата. Тя уточни, че освен медиите, така и понякога гостите пропагандират езика на омразата и всяка медия трябва да обърне внимание на това. СЕМ има лостове на влияние и трябва да защити самата медия, каза още г-жа Михайлова.

- София Владимирова припомни казуса през 2010 г. с риалити формат, който е изисквал участието на деца. Това е генерирало огромно обществено напрежение. Тогава Комисията е възложила на СЕМ да създаде критерии да предпази децата от неблагоприятно съдържание и това е било изключително тежка работа, тъй като се изискват различни гледни точки. СЕМ обаче са успели да намерят работещ баланс. Днес 6 години по-късно такива сериозни кризи не е имало.

Петър Кадиев, заместник председател на Комисията по култура и медии отправи въпрос към всички кандидати, свързан с регионалните медии, които все повече изчезват. Той попита какво биха искали да направи СЕМ, за да може да бъде спрян този процес, защото след 10 години, когато изчезнат медиите, ще останат само националните, които ще формират общественото мнение и това няма да е добре за държавата.

- Г-н Чобанов заяви, че не е съгласен с тезата, че тези медии загиват. Той смята обаче, че законодателят трябва да помогне местните бюджети да отпускат средства, за да може местните медии да се развиват.

- Иво Драганов обясни тенденцията с глобален процес на окрупняване. За него СЕМ може да помогне по-скоро с консултантска работа. Той прогнозира след години "мрачна тишина, контролирана от две или три големи национални медии".

- Кин Стоянов предложи Фонд радио и телевизия не само да финансира обществените медии, но и продукти, които имат обществен характер и в светските медии. Това за него е социална програма за спасяване на малките медии.

- Проф. Халачев смята, че решението на въпроса е СЕМ да следи този процес и да знае къде са сериозните проблеми. Общините също трябва да се замислят сериозно по този въпрос.

- Розите Михайлова предложи да се даде статут на национално радио и на други радиа. Така те ще бъдат склонни да инвестират и така ще се получи тази широта на различни гледни точки.

- София Владимирова уточни, че в СЕМ са наясно с този проблем.

Последният въпрос зададе депутатът Росен Петров. Той попита г-н Халачев къде свършва свободата на словото.

"Свобода в общия смисъл на думата и свобода на словото в частния смисъл, може да се дава на хора, които умеят да я употребяват правилно в интерес на обществото. Останалите се чувстват пуснати на свобода. Това е отговорът на въпроса", заключи проф. Халачев.

Стана ясно, че следващата седмица ще бъде насрочено заседанието за избор на членове на СЕМ.

Комисията по културата и медиите ще изготви доклад след края на заседанието.

Единодушно се прие предложението заключението на този доклад да звучи по следния начин:

"Комисията по културата и медиите установи, че всички кандидати отговарят на законовите изисквания за заемане длъжността член на СЕМ. Въз основа на проведеното изслушване Комисията предлага на НС да разгледа и гласува предложените кандидатури на Любомир Халачев, София Димитрова, Васил Чобанов, Розита Михайлова- Еленова, Иво Драганов, Кин Стоянов за членове на СЕМот квотата на НС по процедурните правила"