Казусът "Бююк": Защо турският бизнесмен не получава убежище

Абдуллах Бююк е подал молба в Комисията по убежищата към вицепрезидента на 24 февруари тази година. Иска политическо убежище. След 5-месечно проучване Комисията отказва убежище на Бююк. Нямало основания да уважи молбата му, заяви вицепрезидентът Маргарита Попова.

Маргарита Попова, вицепрезидент: Убежището е една от формите за закрила и в молбата, която въпросният гражданин беше депозирал в президентската администрация и след проучвания на Комисията в продължение на няколко месеца, не се събраха данни, които да установят, че има основания по закон той да получи точно този тип закрила.

Попова обясни, че следвала закона, а действията на властите впоследствие също били съобразени с разпоредбите.

В съобщение от президентската администрация уточниха, че от всички форми на закрила - убежище, международна и временна закрила, вицепрезидентът предоставя само убежище.

Маргарита Попова, вицепрезидент: Претендира се за политически преследвания, за това, че може да е неудобен този гражданин в собствената си родина, но с политически мотиви по-скоро се иска друг тип закрила. Се иска, казвам. Могат да бъдат обсъждани такива основания.

Ключово, според единият от адвокатите на Бююк - Марин Марковски, Бююк да се провали в опита си да остане в България, са две неща. Отказът му да подпише заповедта за принудително извеждане до границата е едното.

Марин Марковски, адвокат на Абдулах Бююк: Защото заповедта, плюс преводачът, му дават процесуалното право веднага още да напише една молба, с която да поиска от съда това принудително отвеждане да бъде отменено. Освен това там може да поиска спиране изпълнението. Съдът в рамките на 24 часа ще реши, аз бях убеден, че съдът щеше да спре извеждането принудително.

Втората причина за извеждането на Бююк, според Марковски, е оттеглянето на молбата за статут от Агенцията за бежанците.

Марин Марковски, адвокат на Абдулах Бююк: Дори да тръгне процедура по принудително извеждане по Закона за чужденците, когато има депозирана молба за статут на бежанец, лично ДАБ и нейният председател спират принудителното извеждане.

Големият въпрос, който изниква, е защо двамата адвокати на Бююк по исканията му за убежище - Бейтула Рашид и Шефкет, не са го придружили, не са му разяснили какво да направи и не са задвижили процедурата по спиране на изпълнението.

Адресът, на който се намира кантората на адвокат Бейтола Рашид, той е защитникът на Абдулла Бююк, се намира на ул. "Поп Богомил" 49 в столицата.

По телефона Рашид ни отказа коментар. На повторните наши позвънявания не си вдигна телефона.

Домоуправителят на сградата, в която е кантората на Рашид, заяви, че адвокатът бил млад мъж с две деца, който имал и финансова къща. Движение в офиса му нямало.

Въпрос: Какви са Ви впечатленията?

Богомил Асенов, домоуправител: Български граждани, юридически лица, юристи и финансисти.

Въпрос: Имаше ли сериозно движение през офиса?

Богомил Асенов, домоуправител: Не, само куриери идваха тук.

Богомил ни пуска в сградата до офиса на адвоката. В офиса на втория етаж никой не отговаря.

Това е офисът на адвокат Бейтола Рашид, адвокатът на г-н Абдуллах Бююк. В момента чуваме, че вътре някой скърца, но никой не вдига. Не отговарят и на повикванията ни по телефона.

Другият адвокат на Бююк - Шефкет, не фигурира в регистрите на Висшия адвокатски съвет. Такъв адвокат сякаш не съществува.

Открихме и Ерджан Бабаджан - адвокатът на Бююк в Истанбул. След като му изпратихме смс откъде и за какво го търсим, Бабакян изключи телефона си.

Бабаджан, който е с арменски произход, споделил пред български колеги, че смята да напусне Истанбул след метежа от 15 юли. Така, оказва се, бизнесменът Абдуллах Бююк и адвокатите му са предприели възможно най-погрешните юридически ходове - които вместо да го оставят в България, съдействат за законовото му извеждане от страната.