Когато ченгета влизат в затвора

Тази мантра "Македония вече няма да е същата", съм чувал много пъти по повод на различни събития от половинвековната история на суверенната и независима република на югозапад от нас. И когато на 3 октомври в центъра на Скопие бе извършен атентат срещу президента Киро Глигоров, от който той оцеля като по чудо, и след бежанската криза на хиляди албанци от Косово през пролетта и лятото на 1999 година, и след конфликта през лятото на 2001 година, завършил с подписването на Охридския мирен договор. И сега - когато Никола Груевски вместо да влезе в затвора да излежава първата си присъда от общо петте си дела, премина през четири държави и получи политическо убежище в Унгария, и сега я чувам, че Македония нямало да бъде същата.

Да, де, ама през последните дни чета текстовете на същите тези мои колеги от Скопие, които - къде на шега, къде насериозно, предлагат краката на Груевски, с които е направил първата си стъпка към бягството, да бъдат позлатени. Защото след като премина първия шок от изчезването на Груйо, изведнъж се появиха знаци, че то може и да е за добро. И изведнъж правосъдната система, която беше справедливо обвинена, че не е издала навреме заповед за задържането на Груевски след като е получил присъда и полицията да го задържи, та, същата тази правосъдна система изведнъж реши и започна арести на високи функционери от времето на Груевски. При това, без да прави калкулации какво отражение ще имат те в местното или международното медийно пространство. И се стигна да невиждания парадокс, доколкото познавам историята на независима Македония, а аз я познавам, дори това - двама от бившите шефове на тайните служби в Македония от времето на беглеца Груевски, да лежат заедно, килия до килия, в следствения затвор „Шутка”.

Първо там влезе някогашното страшилище и първи братовчед на Груевски Сашо Миялков, който бе начело на македонското контраразузнаване около десет години. Сега, от няколко дни там някъде около него и един от хората, които го заместиха на този пост - Владимир Атанасовски.

Е, мотивите на съда да ги вкара зад решетките са различни - Миялков се е накиснал в някои финансови далавери в различни групи от обвинени бизнесмени, едната от които е с Орце Камчев, предложеният от българското правителство почетен консул на България в Македония. Не е изключено в хода на разследването по тези обвинения на бял свят да излязат и други данни около Миялков, защото още докато беше шеф на тайните служби и братовчед му Никола Груевски беше премиер, публична тайна в Скопие, предавана от ухо на ухо беше, че тъкмо Миялков „пере парите” на Груевски някъде в Средна Европа, и по-точно в Чехия. Там е завършил висшето си образование и затова логиката на клюката сочеше тъкмо Прага за място, където двамата братовчеди крият парите си...

Случаят с Атанасовски е съвсем друг, но не е по-малко скандален. По времето на събитията от 27 април миналата година, когато тълпа нахлу в сградата на парламента в Скопие и се опита да се саморазправи с някои от депутатите, в това число и с премиера Заев, Атанасовски е шеф на Управлението за сигурност и контраразузнаване. Сега, в хода на процеса по това дело, след бягството на Груевски, изведнъж свидетелите и обвиняемите за насилието в събранието, се разприказваха и изнесоха нови и нови детайли за нощта на 27 април.

Разликата в поведението на тези хора от времето, когато Никола все още не беше избягал, а братовчед му все още дърпаше конците от луксозния си апартамент в хотела „Мариот” край Вардар, и последните дни, е просто зашеметяваща. И съдиите станаха някак си по-строги и по-верни на закона, ама за тях промяната е по-скоро компенсаторна - хората да забравят, ако могат, слугинажа им към Груевски и Миялков, когато беглецът и затворникът бяха на власт. Но свидетелите по делото за насилието на 27 април, / и след него Македония нямаше вече да е същата.../ се разприказваха по начин, че вкараха в делото нови лица и нови обстоятелства, които едва ли биха разкрили, ако Груевски все още си беше в Скопие и Миялков не беше зад решетките. И от тези показания излезе, че шефът на тайните служби Владимир Атанасовски, който е трябвало да предвиди събитията и да ги предотврати, всъщност, е окуражавал насилниците, дори ги бил организирал и насъсквал с думите, че президентът Иванов стои зад тях и е готов да обяви военно положение, само те да си свършат работата вътре в парламента.

А на съдийката по това дело само това ѝ стигаше, за да издаде заповед за задържането на вече бившия шеф на тайната полиция Атанасовски с познатия правен аргумент - да не влияе на свидетелите, да не се опита да избяга и да не извърши друго престъпление. И хоп, ела, че ми трябваш...

И сега двамата бивши директори на македонското контраразузнаване са в следствения затвор край Скопие. И вероятно чакат още някой друг от техния „ресор” да ги последва там. Засега облаците се вият най-плътно около главата на професионалния разузнавач и съветник на президента Георге Иванов - Синиша Алексовски. И той е свързан със събитията на 27 април защото още през миналата година стана ясно, че е този високопоставен държавен чиновник, който бил дал разрешение на човека на тайните служби на Сърбия, работещ под прикритието на дипломат в Скопие Горан Живалевич, за когото тук сме писали неведнъж. Същият Живалевич, който беше в „нощта на кървавите глави” вътре в македонския парламент, а според някои свидетели, дори направлявал насилниците кого да хванат и кого да гонят...

И когато всичко стане ясно, Македония вече няма да е същата...