"Краят на илюзиите"

Не предполагах ,че 22 март ще започне така. Взрив на летището в Брюксел. След минути нов ужас в метрото.

Току що съм се прибрала в този град. Само преди дни. Минала съм по тези места, излетяла съм от това летище. Снимахме филм. За променящият се свят, заплахите, тероризма, страха. За невидимите момчета, които днес са най-опасните врагове сред нас. Задавах въпроса: Кои са те? Защо са такива? Зловеща ирония.

В утрото на 22 март изпратих съобщения до всички хора с които се срещнах в Брюксел: Добре ли сте? Пазете се!После започнах да получавам отговори: "Добре съм ,жив съм"! "Излязох от метрото,секунди преди взрива".Много лични писма ,които ще запазя за себе си.
В този ден нарекох филма си "Краят на илюзиите". Не заради страхът. Заради историите, които героите ми разказаха без страх. Те знаеха, че този ужас ще се случи. Знаеха, че нещо предстои. Просто не знаеха, кога.

Днес си давам сметка, че в дните преди атентатите на някакво подсъзнателно ниво всички са усещали задаващите се събития. Не зная дали е същото зад охраняваните сгради на европейския елит. Но е нужно само да повървиш пеша няколко пресечки отвъд лъскавите сгради на чиновниците. После да прекосиш канала и да се озовеш в Моленбек.

Тогава разбираш ,че в Брюксел се живее в паралелни светове.

Навремето това бил стар работнически белгийски квартал. Беден, но пъстър. Променял се с годините. Днес е опасно да ходиш там. Малцина са тези ,които се осмеляват да прекосят границата на канала. Полицията отдавна е изгубила контрол над мястото, превърнато в гето. Властите също. Жените без мюсюлманско облекло изглеждат странно. Навсякъде надписите са на арабски. Днес това е европейският квартал от където са тръгнали най-много джихадисти. Белгийски младежи, родени тук без да чувстват този свят за свой.

Когато започнах подготовката за нашият филм и проведох няколко разговора с колеги от чуждестранни медии всички ми задаваха един и същи въпрос: "Сигурна ли си ,че искаш да отидеш в Моленбек"? Фотограф на Ройтерс сподели , че се опитали да го прегазят до като снима. Не получил помощ от полицията. Тун Вутен, фотограф с 25 годишен опит в Ирак, Либия, Афганистан ми каза: "Живях там 9 години, дори за мен стана непоносимо".

С оператора Хрисимир Данев снимахме в Моленбек дни преди властите да проведат анти-терористичната операция при която заловиха най-издирванията терорист Салах Абдеслам. Беше студен мартенски ден в който децата се връщат от училище. Очите им са също толкова умни като на всички останали деца по света. Смеят се на улицата, бърборят шумно. Статистиката обаче сочи, че половината от тях напускат рано училище и се вливат в армията от безработни в квартала или стават част от уличните банди. Други от тях стават жертви на традициите в собствените си семейства. За много от тези усмихнати деца няма измъкване от Моленбек. Те са най-уязвимите жертви на вербовчиците и хората, които са създали зловещата индустрия да промиват мозъци.

Усещането в Моленбек е сякаш се намираш в стар арабски град. Изглеждаш чужденец. Враждебността се усеща с кожата. Не лесно да поговориш с някого.

Най-накрая мароканеца Фаред ни кани в магазинчето си. Съгласен е да поговорим. Иска да ми каже, че не всички хора тук са лоши. "Грешно е да ни поставяте под един общ знаменател". Ами те и белгийците си имат педофила Марк Дютру, но никой не казва, че Белгия е лоша заради това". Фаред е убеден, че най-виновни са политиците защото са объркали света. "Направиха го на парченца, бъркат се навсякъде и всичко е за пари, за петрол за власт". Разказва, че понякога в магазинчето му се отбивал Салех. "Кой Салех?-питам го аз"."Ами онзи с атентатите", казва Фаред. Бил любезно момче. Истината е, че почти всеки в Моленбек познава някой, който е заминал сред редиците на джихадистите в Сирия и Ирак. Знаят кога се връщат , кога заминават.

Моленбек има видим и невидим живот.

След атентатите в Париж властите в Брюксел решили да покажат на света ,че Моленбек не е толкова лошо място. Започнали да водят туристически групи на разходка. Не зная дали все още го правят. Фалшът се плаща скъпо. Зная само, че и от двете страни на канала след 22 март илюзиите отдавна са свършили.